Месопотамия, което означава „между реките“, е древната област между реките Тигър и Ефрат, в днешен Ирак, Сирия и Турция. За пръв път се споменава в Библията като мястото, където Авраам живял, преди Бог да го призове да отиде в Ханаан (Бит 24:10; Деян 7:2). По времето на съдиите израилтяните били потискани в продължение на осем години от Хусарсатаим, царя на Месопотамия, докато Готониил, по-малкият брат на Халев, не го победил (Съд 3:8, 10). Месопотамия била и родината на Валаам – пророка, когото моавският цар Валак наел да прокълне Израил (Втор 23:4). В Новия завет Месопотамия се споменава като една от областите, от които благочестиви юдеи дошли в Йерусалим за празника Петдесетница (Деян 2:9). През цялата история Месопотамия е била дом на много могъщи цивилизации, сред които шумерите, асирийците и вавилонците, които изиграли важна роля в библейската история.
Покажи английския оригинал
Mesopotamia, meaning "between the rivers," refers to the ancient region located between the Tigris and Euphrates rivers, in modern-day Iraq, Syria, and Turkey. It is first mentioned in the Bible as the place where Abraham lived before God called him to go to Canaan (Genesis 24:10; Act.7.2). During the time of the judges, the Israelites were oppressed by Cushan-rishathaim, king of Mesopotamia, for eight years until Othniel, Caleb's younger brother, defeated him (Judges 3:8, 10). Mesopotamia was also the homeland of Balaam, the prophet hired by Balak, king of Moab, to curse Israel (Deu.23.4). In the New Testament, Mesopotamia is mentioned as one of the regions from which devout Jews had come to Jerusalem for the Feast of Pentecost (Act.2.9). Throughout history, Mesopotamia was home to many powerful civilizations, including the Sumerians, Assyrians, and Babylonians, who played significant roles in biblical history.
