древно царство на изток от Вавилон; съюзник и враг на Израил машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Елам – древен народ източно от Вавилон, понякога съюзник, а понякога враг на Израил.
Elam, an ancient nation east of Babylon, at times an ally and at times an enemy of Israel.
Елам е древно царство, разположено на изток от Вавилония, в днешен югозападен Иран. Еламците са потомци на Сим, сина на Ной (Бит 10:22). Ходологомор, царят на Елам, е съюзник на други месопотамски царе, които воюват срещу Содом и Гомор и пленяват Лот, преди да бъдат победени от Авраам (Бит 14:1-16).
Еламците са умели стрелци с лък (Ис 22:6) и понякога са съюзници на враговете на Израил. Еламски царе се споменават в асирийските сведения за походи срещу Юда. Пророците Исаия (Ис 11:11, 21:2, 22:6) и Еремия (Ер 25:25, 49:34-39) предсказват завладяването на Елам от вавилонците и мидийците като част от Божия съд.
Еремия обаче пророкува и възстановяването на Елам в последните дни (Ер 49:39). Някои еламци присъстват в Йерусалим в деня на Петдесетница (Деян 2:9). Сред противниците на Неемия са амонският служител Товия и арабинът Гешем (Неем 2:19, 6:1), което вероятно указва съюзи между Елам и съседите на Израил. Споменаванията на Елам в Дан 8:2 подсказват, че областта запазва известно значение през персийския период.
Elam was an ancient kingdom located east of Babylonia in what is now southwestern Iran. The Elamites were descendants of Shem, son of Noah (Genesis 10:22). Chedorlaomer, king of Elam, was an ally of other Mesopotamian kings who fought against Sodom and Gomorrah and took Lot captive before being defeated by Abraham (Genesis 14:1-16).
The Elamites were skilled archers (Isaiah 22:6) and were sometimes allies of Israel's enemies. Elamite kings are mentioned in Assyrian records of campaigns against Judah. The prophets Isaiah (11:11, 21:2, 22:6) and Jeremiah (25:25, 49:34-39) foretold Elam's conquest by the Babylonians and Medes as part of God's judgment.
However, Jeremiah also prophesied Elam's restoration in the latter days (49:39). Some Elamites were present in Jerusalem on the day of Pentecost (Act.2.9). Nehemiah's opponents included a man named Tobiah the Ammonite official and Geshem the Arab (Nehemiah 2:19, 6:1), possibly indicating alliances between Elam and Israel's neighbors. The references to Elam in Dan.8.2 suggest the province maintained some importance during the Persian period.
Планинска земя; син на Сим (Бит. 10:22) и име на страната, населена от неговите потомци (14:1, 9; Ис. 11:11; 21:2 и др.), разположена на изток от Вавилония и простираща се до брега на Средиземно море — разстояние от около 1000 мили по права линия. Името Елам е асирийска дума, която означава „висок“.
„Жителите на Елам, или „планинските земи“, на изток от Вавилон, били наричани еламци. Те били разделени на няколко клона, говорещи различни диалекти на един и същ аглутинативен език. Расата, към която принадлежали, била брахицефална, или късоглава, подобно на предсемитските шумери във Вавилония.
„Най-ранното еламско царство изглежда било Анзан, чието точно местоположение е неизвестно; но по времето на Авраам Суза, наричана също Шушан, изглежда вече била станала столица на страната. Вавилония често била нападана от еламските царе, които понякога установявали върховната си власт над нея, както в случая с Ходологомор — Kudur-Lagamar, или „служител на богинята Лагамар“, в клинописните текстове.
„По-късните асирийски владетели предприели няколко похода срещу Елам и накрая Асурбанипал, около 650 г. пр. Хр., успял да завладее страната, която била опустошена с огън и меч. След падането на Асирийската империя Елам преминал в ръцете на персите“ (А. Х. Сейс).
Гърците наричали тази страна Кисия или Сузиана.
Highland, the son of Shem (Gen. 10:22), and the name of the country inhabited by his descendants (14:1, 9; Isa. 11:11; 21:2, etc.) lying to the east of Babylonia, and extending to the shore of the Mediterranean, a distance in a direct line of about 1,000 miles. The name Elam is an Assyrian word meaning “high.”
“The inhabitants of Elam, or ‘the Highlands,’ to the east of Babylon, were called Elamites. They were divided into several branches, speaking different dialects of the same agglutinative language. The race to which they belonged was brachycephalic, or short-headed, like the pre-Semitic Sumerians of Babylonia.
“The earliest Elamite kingdom seems to have been that of Anzan, the exact site of which is uncertain; but in the time of Abraham, Shushan or Susa appears to have already become the capital of the country. Babylonia was frequently invaded by the Elamite kings, who at times asserted their supremacy over it (as in the case of Chedorlaomer, the Kudur-Lagamar, or ‘servant of the goddess Lagamar,’ of the cuneiform texts).
“The later Assyrian monarchs made several campaigns against Elam, and finally Assur-bani-pal (about B.C. 650) succeeded in conquering the country, which was ravaged with fire and sword. On the fall of the Assyrian Empire, Elam passed into the hands of the Persians” (A.H. Sayce).
This country was called by the Greeks Cissia or Susiana.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a7e3a59) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Elam@Gen.14.1-Act) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, elam_365) · Wikidata (CC0 1.0, Q4872472)