цар на Елам (Бит 14:1) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Ходологомор, цар на Елам, предвождал коалиция от царе срещу Содом и Гомор и по-късно бил победен от Авраам.
Chedorlaomer, king of Elam, led a coalition of kings against Sodom and Gomorrah and was later defeated by Abraham.
Ходологомор бил цар на Елам — могъща държава, разположена на изток от Месопотамия — по времето на Авраам (Бит 14:1, 4, 5, 9, 17). Той образувал съюз с още трима царе: Амрафел, цар на Сеннаар, Ариох, цар на Еласар, и Тидал, цар на Гоим. В продължение на дванадесет години градовете Содом, Гомор и други в областта били подчинени на Ходологомор, но на тринадесетата година се разбунтували. В отговор Ходологомор и неговите съюзници започнали война срещу разбунтувалите се градове, победили ги и отвели пленници, сред които бил Авраамовият племенник Лот. Когато Авраам научил за пленяването на Лот, той събрал своите 318 обучени мъже и се впуснал в преследване на войската на Ходологомор. С Божията помощ Авраам победил Ходологомор и съюзниците му, спасил Лот и върнал заграбеното имущество. Това събитие показва военните способности на Авраам и верността му към неговото семейство, както и Божията вярност, проявена чрез дарената на Авраам и малкия му отряд победа над могъщ съюз от царе.
Chedorlaomer was the king of Elam, a powerful nation located east of Mesopotamia, during the time of Abraham (Gen.14.1, 4, 5, 9, 17). He formed a coalition with three other kings: Amraphel king of Shinar, Arioch king of Ellasar, and Tidal king of Goiim. For twelve years, the cities of Sodom, Gomorrah, and others in the region served Chedorlaomer, but in the thirteenth year, they rebelled. In response, Chedorlaomer and his allies waged war against the rebellious cities, defeating them and taking captives, including Abraham's nephew Lot. When Abraham learned of Lot's capture, he gathered his 318 trained men and pursued Chedorlaomer's army. With God's help, Abraham defeated Chedorlaomer and his allies, rescuing Lot and recovering the stolen goods. This event showcases Abraham's military prowess and his loyalty to his family, as well as God's faithfulness in granting victory to Abraham and his small force against a powerful coalition of kings.
(= Khudur-Lagamar от надписите), цар на Елам. Много столетия преди времето на Авраам Ханаан и дори Синайският полуостров били завладени от вавилонски царе, а по времето на самия Авраам Вавилония била управлявана от династия, която претендирала за върховна власт над Сирия и Палестина. Царете от тази династия носели имена, които не били вавилонски, а имали едновременно южноарабски и еврейски характер. Най-прочутият цар от династията бил Khammu-rabi, който обединил Вавилония под едно управление и направил Вавилон нейна столица. Когато се възкачил на престола, страната се намирала под върховенството на еламците и била разделена на две царства — Вавилонското (библейския Сеннаар) и царството Ларса (библейския Еласар). Царят на Ларса бил Eri-Aku („слугата на бога на луната“), син на еламския княз Kudur-Mabug, който е наречен „бащата на земята на аморейците“. Една наскоро открита плочка изброява сред враговете на Khammu-rabi Kudur-Lagamar („слугата на богинята Lagamar“), или Ходологомор, Eri-Aku, или Ариох, и Tudkhula, или Тидал. Khammu-rabi, чието име някои учени разчитат и като Ammi-rapaltu, или Амрафел, успял да победи Eri-Aku и да прогони еламците от Вавилония. Assur-bani-pal, последният от асирийските завоеватели, споменава в два надписа, че превзел Суза 1635 години след като Kedor-nakhunta, царят на Елам, завладял Вавилония. Assur-bani-pal превзел Суза през 660 г. пр. Хр.
(= Khudur-Lagamar of the inscriptions), king of Elam. Many centuries before the age of Abraham, Canaan and even the Sinaitic peninsula had been conquered by Babylonian kings, and in the time of Abraham himself Babylonia was ruled by a dynasty which claimed sovereignity over Syria and Palestine. The kings of the dynasty bore names which were not Babylonian, but at once South Arabic and Hebrew. The most famous king of the dynasty was Khammu-rabi, who united Babylonia under one rule, and made Babylon its capital. When he ascended the throne, the country was under the suzerainty of the Elamites, and was divided into two kingdoms, that of Babylon (the Biblical Shinar) and that of Larsa (the Biblical Ellasar). The king of Larsa was Eri-Aku (“the servant of the moon-god”), the son of an Elamite prince, Kudur-Mabug, who is entitled “the father of the land of the Amorites.” A recently discovered tablet enumerates among the enemies of Khammu-rabi, Kudur-Lagamar (“the servant of the goddess Lagamar”) or Chedorlaomer, Eri-Aku or Arioch, and Tudkhula or Tidal. Khammu-rabi, whose name is also read Ammi-rapaltu or Amraphel by some scholars, succeeded in overcoming Eri-Aku and driving the Elamites out of Babylonia. Assur-bani-pal, the last of the Assyrian conquerors, mentions in two inscriptions that he took Susa 1635 years after Kedor-nakhunta, king of Elam, had conquered Babylonia. It was in the year B.C. 660 that Assur-bani-pal took Susa.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Chedorlaomer_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Chedorlaomer@Gen.14.1-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, chedorlaomer_926)