Стефан бил един от седемте мъже, избрани от ранната църква в Йерусалим да служат като дякони, отговорни за ежедневното разпределяне на храна на вдовиците (Деян 6:1-6). Той е описан като изпълнен с вяра, мъдрост и Светия Дух (Деян 6:5, 8).
Докато Стефан продължавал да извършва чудеса и знамения сред народа, той срещнал съпротива от членове на синагогата на освободените роби, които спорели с него (Деян 6:9). Те обаче не можели да противостоят на мъдростта и Духа, с които той говорел (Деян 6:10).
Затова повдигнали лъжливи обвинения срещу Стефан, като го обвинявали в богохулство срещу Моисей и Бог (Деян 6:11-14). Когато бил изправен пред Синедриона (върховния юдейски съд), за лицето на Стефан се казва, че изглеждало като лице на ангел (Деян 6:15).
В своя защита Стефан произнесъл силна реч, в която разказал историята на Израил и как народът отхвърлял Божиите пророци, като достигнал до отхвърлянето на Исус като Праведника (Деян 7:1-53). Той обвинил слушателите си, че се противят на Светия Дух и преследват пророците, както правели бащите им (Деян 7:51-52).
Разярени от думите му, членовете на Синедриона скърцали със зъби срещу Стефан, но той, изпълнен със Светия Дух, погледнал към небето и видял Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бог (Деян 7:54-55). Когато обявил това видение, те го извлекли извън града и го убили с камъни, а един младеж на име Савел (по-късно известен като Павел) пазел дрехите на онези, които извършвали екзекуцията (Деян 7:56-60).
Докато го убивали с камъни, Стефан призовал Господ Исус да приеме духа му и, повтаряйки смисъла на Исусовите думи на кръста, помолил Бог да не вменява този грях на неговите преследвачи (Деян 7:59-60). Благочестиви мъже погребали Стефан и горко го оплакали (Деян 8:2).
Мъченическата смърт на Стефан белязала значим поврат в ранната църква, тъй като предизвикала голямо гонение срещу църквата в Йерусалим, довело до разпръсването на вярващите из Юдея и Самария (Деян 8:1, 11:19). Това разпръсване в крайна сметка довело до разпространението на благовестието извън Йерусалим, изпълнявайки заповедта на Исус да бъдат Негови свидетели до краищата на земята (Деян 1:8).
Покажи английския оригинал
Stephen was one of the seven men chosen by the early church in Jerusalem to serve as deacons, responsible for the daily distribution of food to widows (Act 6:1-6). He is described as being full of faith, wisdom, and the Holy Spirit (Act.6.5, 8).
As Stephen continued to perform wonders and signs among the people, he faced opposition from members of the Synagogue of the Freedmen, who disputed with him (Act 6:9). However, they could not withstand the wisdom and the Spirit by which he spoke (Act 6:10).
Consequently, they brought false charges against Stephen, accusing him of blasphemy against Moses and God (Act 6:11-14). When brought before the Sanhedrin (the Jewish high court), Stephen's face was said to have appeared like the face of an angel (Act 6:15).
In his defense, Stephen delivered a powerful speech recounting Israel's history and their rejection of God's prophets, culminating in their rejection of Jesus as the Righteous One (Act 7:1-53). He accused his hearers of resisting the Holy Spirit and persecuting the prophets, just as their fathers had done (Act 7:51-52).
Enraged by his words, the members of the Sanhedrin gnashed their teeth at Stephen, but he, full of the Holy Spirit, gazed into heaven and saw the glory of God and Jesus standing at the right hand of God (Act 7:54-55). When he declared this vision, they dragged him out of the city and stoned him to death, with a young man named Saul (later known as Paul) guarding the garments of those who carried out the execution (Act 7:56-60).
As he was being stoned, Stephen called out to the Lord Jesus to receive his spirit and, echoing Jesus' words on the cross, asked God not to hold this sin against his persecutors (Act 7:59-60). Devout men buried Stephen and lamented deeply over him (Act 8:2).
Stephen's martyrdom marked a significant turning point in the early church, as it sparked a great persecution against the church in Jerusalem, leading to the dispersion of believers throughout Judea and Samaria (Act.8.1, 11:19). This dispersion ultimately led to the spread of the gospel beyond Jerusalem, fulfilling Jesus' command to be his witnesses to the ends of the earth (Act 1:8).
