Пустинна област между Елим и Синай машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Син е пустинна област между Елим и Синай, където израилтяните се разполагат на стан по време на пътуването си от Египет към Обетованата земя (Изх 16:1; 17:1; Числ 33:11-12).
Sin was a wilderness area between Elim and Sinai where the Israelites camped during their journey from Egypt to the Promised Land (Exod. 16:1; 17:1; Num. 33:11-12).
Син, известен и като пустинята Син, е пустинна област, разположена между Елим и планината Синай, през която израилтяните преминали по време на пътуването си от Египет към Обетованата земя. Израилтяните пристигнали в пустинята Син на петнадесетия ден от втория месец след излизането си от Египет (Изх 16:1).
Именно в пустинята Син Бог за първи път дал на израилтяните манна и пъдпъдъци за храна (Изх 16:4-36). Народът роптаел против Моисей и Аарон поради липсата на храна и Бог откликнал, като по чуден начин ги снабдил с препитание. Манната, описана като фино вещество, подобно на люспици, се появявала всяка сутрин освен в събота, а на израилтяните било наредено да събират само толкова, колкото им било необходимо за всеки ден.
Израилтяните напуснали пустинята Син и се разположили на стан в Рефидим, където нямало вода за пиене (Изх 17:1). Народът отново роптаел против Моисей и Бог му наредил да удари скалата при Хорив, от която по чуден начин потекла вода за цялото събрание (Изх 17:5-7).
В списъка на становете на израилтяните, записан в книгата Числа, пустинята Син се споменава между становете Дофка и Алуш (Числ 33:11-12).
Преживяното от израилтяните в пустинята Син, включително снабдяването с манна и вода, им дало важни уроци за Божията вярност, Неговия промисъл и значението на доверието в Него. Тези събития предобразявали и духовната храна, която Бог щял да даде чрез Исус Христос, истинския хляб от небето (Йоан 6:31-35).
Sin, also known as the Wilderness of Sin, was a desert region located between Elim and Mount Sinai, through which the Israelites passed during their journey from Egypt to the Promised Land. The Israelites arrived at the Wilderness of Sin on the fifteenth day of the second month after their departure from Egypt (Exod. 16:1).
It was in the Wilderness of Sin that God first provided manna and quail for the Israelites to eat (Exod. 16:4-36). The people had been grumbling against Moses and Aaron due to the lack of food, and God responded by miraculously supplying them with sustenance. The manna, described as a fine, flake-like substance, appeared every morning except on the Sabbath, and the Israelites were instructed to gather only as much as they needed for each day.
The Israelites left the Wilderness of Sin and camped at Rephidim, where there was no water for the people to drink (Exod. 17:1). Once again, the people complained against Moses, and God instructed him to strike the rock at Horeb, which miraculously provided water for the entire congregation (Exod. 17:5-7).
In the list of the Israelites' campsites recorded in the Book of Numbers, the Wilderness of Sin is mentioned between the campsites of Dophkah and Alush (Num. 33:11-12).
The experiences of the Israelites in the Wilderness of Sin, including the provision of manna and water, served as important lessons about God's faithfulness, providence, and the importance of trusting in Him. These events also foreshadowed the spiritual sustenance that God would provide through Jesus Christ, the true bread from heaven (Jhn.6.31-35).
Намира се между Елим и Синай (Изх. 16:1; срв. Числ. 33:11, 12). Вероятно това била тясната равнина ел-Марха, която се простира покрай източния бряг на Червено море на няколко мили към нос Рас Мохамед, южния край на Синайския полуостров. Докато израилтяните почивали тук няколко дни, започнали да роптаят поради недостига на храна, тъй като вече били изяли всичкото зърно, което донесли със себе си от Египет. Бог чул ропота им и им дал „манна“, а след това и пъдпъдъци в изобилие.
Lying between Elim and sinai (Ex. 16:1; comp. Num. 33:11, 12). This was probably the narrow plain of el-Markha, which stretches along the eastern shore of the Red Sea for several miles toward the promontory of Ras Mohammed, the southern extremity of the Sinitic Peninsula. While the Israelites rested here for some days they began to murmur on account of the want of nourishment, as they had by this time consumed all the corn they had brought with them out of Egypt. God heard their murmurings, and gave them “manna” and then quails in abundance.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a0f54e4) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Sin@Exo.16.1-Num) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, sin_1097)