Псалми 77 BG1940

¹(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. Асаф Бог Едутун

²В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши. Бог

³Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села). Бог

⁴Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

⁵Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

⁶Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>

⁷Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? Бог

⁸Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

⁹Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села). Бог

¹⁰Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява. Бог

¹¹Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността, Бог

¹²И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

¹³Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог? Бог

¹⁴Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си. Бог

¹⁵Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.) Йосиф Яков

¹⁶Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните. Бог Червено море

¹⁷Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

¹⁸Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

¹⁹През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

²⁰Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона. Аарон Моисей