Битие 50 BG1940

¹Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува. Йосиф

²И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля, Йосиф Яков

³като <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена. Египет

⁴И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете: Йосиф Фараон

⁵Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. Ханаан Ханаан

⁶А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел. Фараон

⁷И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, Йосиф Фараон Египет

⁸също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя. Йосиф Гесем

⁹Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

¹⁰И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка. Атад Йордан

¹¹А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}. Египет Ханаан Атад Йордан Авел-Мицраим

¹²Тогава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;

¹³защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон. Ханаан Авраам Ефрон Хет Ханаан Мамре Махпела

¹⁴И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. Йосиф Египет

¹⁵А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили. Йосиф

¹⁶Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите: Йосиф

¹⁷Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха. Йосиф Бог

¹⁸После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

¹⁹А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Йосиф Бог

²⁰Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес. Бог

²¹Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

²²Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години; Животът на Йосиф Смъртта на Йосиф Йосиф Египет

²³и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене. Смъртта на Йосиф Йосиф Ефрем Манасия Махир

²⁴След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова. Смъртта на Йосиф Йосиф Яков Авраам Бог Исаак Египет

²⁵И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука. Смъртта на Йосиф Йосиф Яков Бог

²⁶И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет. Смъртта на Йосиф Йосиф Египет