Битие 27 BG1940

¹Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. Исаак Исав

²Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; Исаак

³вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

⁴та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

⁵А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. Исаак Исав Ревека

⁶Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: Исав Ревека Яков

⁷Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. Бог

⁸Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

⁹Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

¹⁰и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

¹¹Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. Исав Ревека Яков

¹²Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

¹³А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

¹⁴И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

¹⁵После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. Исав Ревека Яков

¹⁶И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

¹⁷Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. Яков

¹⁸И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

¹⁹И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. Исав Яков

²⁰Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. Исаак Бог

²¹Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. Исаак Исав Яков

²²И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. Исаак Исав Яков

²³И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. Исав

²⁴И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. Исав

²⁵Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

²⁶А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. Исаак

²⁷И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. Бог

²⁸Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. Бог

²⁹Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

³⁰Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си. Исаак Исав Яков

³¹Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

³²А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. Исаак Исав

³³Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде. Исаак

³⁴Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. Исав

³⁵А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. Яков измамва Исаак за благословението

³⁶И рече <Исав>: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? Яков

³⁷А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? Исаак Исав

³⁸И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас. Исав

³⁹Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе; Исаак

⁴⁰С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

⁴¹И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова. Исав Яков

⁴²И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. Исав Ревека Яков

⁴³Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, Лаван Харан

⁴⁴и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

⁴⁵доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

⁴⁶И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея? Исаак Ревека Яков Хет