Псалми 78 BG1940
Инструменти за изследване
Текстови варианти: показва отбелязани в източника разлики в гръцкия или еврейския текст — други думи, правопис или пропуснати думи. Вариантите се показват отделно и не променят избрания превод.
Помощни ресурси
Източник и условия за възпроизвеждане
Издание 1940, дигитален текст от CCEL със запазени бележки. CCEL
(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми. Асаф
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши, Бог
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си, Яков
За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди, Бог
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога. Бог
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя. Ефрем
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят, Бог
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.
И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна. Бог
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.}, Бог
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Бог
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля; Израилският народ Бог Яков
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави. Бог
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;
И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля. Израилският народ Бог Яков
При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; Бог
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. Бог
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! Израилският народ Бог Яков
Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
<Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
<Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
<Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;
<Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена. Яков
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му, Бог
Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците, Сило
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика; Бог
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби. Юда Йерусалим планината Сион
Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете; Давид
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля. Яков
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.