дванадесетият син на Яков, от Рахил (Бит 35:18) машинен превод
Родословна линия: Бог › Адам › Сит › Енос › Каинан › Малелеил › Яред › Енох › Матусал › Ламех › Ной › Сим › Арфаксад › Каинан › Сала › Евер › Фалек › Рагав › Серух › Нахор › Тара › Авраам › Исаак › Яков › Вениамин
Зареждане на препратките към книгите…
Абсолютните години са условни хронологични оценки. Библейският пасаж може да посочва възраст или събитие, но не установява сам по себе си година пр. Хр. Различните календарни системи са запазени отделно.
-1739 · Календарното тълкуване не е проверено; показана е суровата стойност.
benjamin_463 · birthYeartheographic/People.csv · запис 522b2908296b165dd1a1963e9b3212cc7f259cfe6261a83ab45399ba7f37a3f98fb1687 → ≈ 1687 пр. Хр.
Birth_Benjamin_1 · bce_yearbibledata/BibleData-Event.csv · запис 93cf64cefc08d012df8f59e0e608d0c5eef94b945ac310534a3a8dbcc8c2e731262275 → ≈ 1730 пр. Хр.
Birth_Benjamin_1 · event_year_ahbibledata/BibleData-Event.csv · запис 93cf64cefc08d012df8f59e0e608d0c5eef94b945ac310534a3a8dbcc8c2e73126Вениамин, наречен първоначално Бен-Они от майка си Рахил, бил най-малкият син на Яков.
Benjamin, initially named Ben-oni by his mother Rachel, was the youngest son of Jacob.
Вениамин бил най-малкият син на Израил (или „Яков“) и неговата любима съпруга Рахил. Рахил починала при раждането на Вениамин и го нарекла Бенони, което означава „син на моята скръб“, но Яков го преименувал на Вениамин, което означава „син на десницата“ (Бит 35:18,24). Вениамин бил един от дванадесетте синове на Яков, които станали родоначалници на дванадесетте племена на Израил.
Като младеж Вениамин останал у дома по волята на баща си, докато братята му отишли в Египет да купят жито по време на глад (Бит 42:4). По-късно, когато братята се върнали в Египет с Вениамин, Йосиф проявил особено благоволение към него (Бит 43:34). След като Йосиф разкрил кой е, той изпратил братята си обратно в Ханаан с дарове, като дал на Вениамин 300 сребърника и пет премени (Бит 45:22).
В последната си благословия Яков описал Вениамин като „хищен вълк“ (Бит 49:27), вероятно загатвайки за свирепостта на племето в битка. По време на Изхода Вениаминовото племе било водено от Авидан, сина на Гедеоний (Числ 1:11; 2:22). Сред известните вениаминци са Аод, съдия левичар, който избавил Израил от моавското потисничество (Съд 3:15), и цар Саул, първият цар на Израил (1 Цар 9:21).
Вениаминовото племе било известно с военната си доблест и играело значителна роля в историята на Израил, въпреки че било едно от най-малките племена. Вениаминците били верни на Давид по време на бунта на Авесалом (2 Цар 19:17), а по-късно подкрепили южното царство Юда след разделянето на монархията (3 Цар 12:21). В Новия завет апостол Павел с гордост се определял като вениаминец (Рим 11:1; Фил 3:5).
Benjamin was the youngest son of Israel (or 'Jacob') and his beloved wife Rachel. Rachel died giving birth to Benjamin and named him Ben-oni, meaning "son of my sorrow," but Jacob renamed him Benjamin, meaning "son of the right hand" (Gen. 35:18,24). Benjamin was one of the twelve sons of Jacob who became the ancestors of the twelve tribes of Israel.
As a young man, Benjamin was kept at home by his father while his brothers went to Egypt to buy grain during a famine (Gen. 42:4). Later, when the brothers returned to Egypt with Benjamin, Joseph showed favoritism towards him (Gen. 43:34). After Joseph revealed his identity, he sent his brothers back to Canaan with gifts, giving Benjamin 300 pieces of silver and five sets of clothes (Gen. 45:22).
In Jacob's final blessing, he described Benjamin as a "ravenous wolf" (Gen. 49:27), possibly alluding to the tribe's fierceness in battle. During the Exodus, the tribe of Benjamin was led by Abidan son of Gideoni (Num. 1:11; 2:22). Notable Benjamites include Ehud, a left-handed judge who delivered Israel from Moabite oppression (Jdg. 3:15), and King Saul, the first king of Israel (1Sam. 9:21).
The tribe of Benjamin was known for its military prowess and played a significant role in Israel's history, despite being one of the smallest tribes. They were loyal to David during Absalom's rebellion (2Sam. 19:17) and later supported the southern kingdom of Judah after the division of the monarchy (1Ki. 12:21). In the New Testament, the apostle Paul proudly identified himself as a Benjamite (Rom. 11:1; Phil. 3:5).
По-малкият син на Яков от Рахил (Бит. 35:18). Родил се в Ефрата, по пътя между Ветил и Витлеем, недалеч от последния. Майка му умряла при раждането му и с последния си дъх го нарекла Бенони — син на моята болка, име, което баща му променил на Вениамин. Потомците му се наричат вениаминци (Бит. 49:27; Втор. 33:12; Ис.Нав. 18:21).
При Изхода Вениаминовото племе било второто най-малобройно (Числ. 1:36, 37; Пс. 68:27). По време на пътуването мястото му било заедно с Манасия и Ефрем на запад от скинията. При влизането в Ханаан то наброявало 45 600 воини. От думите на Яков (Бит. 49:27) някои заключават, че върху знамето на племето имало изображение на вълк. Това племе се споменава в Рим. 11:1; Фил. 3:5.
Наследствената земя на това племе се намирала непосредствено на юг от земята на Ефрем и била дълга около 26 мили и широка 12 мили. Източната ѝ граница била Йордан. Между нея и филистимците се простирала земята на Дан. Главните ѝ градове са изброени в Ис.Нав. 18:21-28.
Историята на племето съдържа печален разказ за опустошителна гражданска война, която то водило с останалите единадесет племена. В нея вениаминците били почти изтребени (Съд. 20:20, 21; 21:10).
Първият цар на юдеите бил Саул, вениаминец. По времето на Давид между това племе и Юдовото племе бил сключен тесен съюз (2 Цар. 19:16, 17), който продължил и след смъртта му (3 Цар. 11:13; 12:20). След плена тези две племена съставлявали основната част от юдейския народ (Езд. 1:5; 10:9).
Вениаминовото племе било прочуто със своите стрелци с лък (1 Цар. 20:20, 36; 2 Цар. 1:22; 1 Лет. 8:40; 12:2) и прашкари (Съд. 20:6).
Вениаминовата порта, от северната страна на Йерусалим (Ер. 37:13; 38:7; Зах. 14:10), била наречена така, защото водела към територията на Вениаминовото племе. Еремия (20:2) я нарича „горната Вениаминова порта“, а също и „портата на синовете на народа“ (17:19). (Срв. 4 Цар. 14:13.)
The younger son of Jacob by Rachel (Gen. 35:18). His birth took place at Ephrath, on the road between Bethel and Bethlehem, at a short distance from the latter place. His mother died in giving him birth, and with her last breath named him Ben-oni, son of my pain, a name which was changed by his father into Benjamin. His posterity are called Benjamites (Gen. 49:27; Deut. 33:12; Josh. 18:21).
The tribe of Benjamin at the Exodus was the smallest but one (Num. 1:36, 37; Ps. 68:27). During the march its place was along with Manasseh and Ephraim on the west of the tabernacle. At the entrance into Canaan it counted 45,600 warriors. It has been inferred by some from the words of Jacob (Gen. 49:27) that the figure of a wolf was on the tribal standard. This tribe is mentioned in Rom. 11:1; Phil. 3:5.
The inheritance of this tribe lay immediately to the south of that of Ephraim, and was about 26 miles in length and 12 in breadth. Its eastern boundary was the Jordan. Dan intervened between it and the Philistines. Its chief towns are named in Josh. 18:21-28.
The history of the tribe contains a sad record of a desolating civil war in which they were engaged with the other eleven tribes. By it they were almost exterminated (Judg. 20:20, 21; 21:10).
The first king of the Jews was Saul, a Benjamite. A close alliance was formed between this tribe and that of Judah in the time of David (2 Sam. 19:16, 17), which continued after his death (1 Kings 11:13; 12:20). After the Exile these two tribes formed the great body of the Jewish nation (Ezra 1:5; 10:9).
The tribe of Benjamin was famous for its archers (1 Sam. 20:20, 36; 2 Sam. 1:22; 1 Chr. 8:40; 12:2) and slingers (Judge. 20:6).
The gate of Benjamin, on the north side of Jerusalem (Jer. 37:13; 38:7; Zech. 14:10), was so called because it led in the direction of the territory of the tribe of Benjamin. It is called by Jeremiah (20:2) “the high gate of Benjamin;” also “the gate of the children of the people” (17:19). (Comp. 2 Kings 14:13.)
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Benjamin_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Benjamin@Gen.35.18-Rev) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, benjamin_463)