1 Царе 1 BG1940

¹Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец. Елиу Елкана Ероам Ефрем Нахат Суф Масфа Раматаим-Цофим

²Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. Ана Фенина

³Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа. Бог Илий Офни Финеес Сило

⁴И <една година>, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й; Елкана Фенина

⁵а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й. Ана Бог

⁶А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й. Бог

⁷(Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше). Бог

⁸Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина? Елкана Ана

⁹А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм). Ана Бог Илий Сило

¹⁰Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много. Бог

¹¹И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му. Бог

¹²А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й. Бог Илий

¹³Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна. Ана Илий

¹⁴За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино. Илий

¹⁵А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. Ана Бог

¹⁶Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

¹⁷Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. Бог Илий Яков

¹⁸И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече <скръбно>.

¹⁹И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. Елкана Ана Бог Масфа Рама

²⁰И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, <каза>: От Господа го изпросих. Ана Бог Самуил Самуил

²¹И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си. Елкана Бог

²²Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги. Ана Бог

²³И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби. Елкана Бог

²⁴И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко. Бог Сило

²⁵И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия. Илий

²⁶И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. Бог

²⁷За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. Бог

²⁸Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа. Бог