Сладководно езеро в Северен Израил; място на служението на Исус машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Хинерет, известен също като Галилейското езеро или Тивериадското езеро, е сладководно езеро в северната част на Израил, където Исус извършил голяма част от Своето служение.
Chinnereth, also known as the Sea of Galilee or the Sea of Tiberias, is a freshwater lake in northern Israel where Jesus conducted much of his ministry.
Хинерет, Хинерот, Галилейско езеро и Тивериадско езеро са различни имена, използвани в Библията за най-голямото сладководно езеро в Израил. Езерото се намира в Йорданската рифтова долина, захранва се от река Йордан и е дълго приблизително 13 мили (21 километра) и широко 8 мили (13 километра).
В Стария завет езерото се нарича Хинеретско море (Числ 34:11; Ис.Нав 13:27) или Хинерот (Ис.Нав 12:3), вероятно по името на близък град. Името „Хинерет“ може да произлиза от еврейската дума за „арфа“, като вероятно се отнася до формата на езерото.
В Новия завет езерото най-често е известно като Галилейско езеро (Мат 4:18; Марк 1:16; Йоан 6:1) и е място на много събития от живота и служението на Исус. Исус призовава първите си ученици, Симон Петър и брат му Андрей, докато те ловят риба в Галилейското езеро (Мат 4:18-22). Той също укротява буря в езерото (Марк 4:35-41), ходи по водите му (Йоан 6:16-21) и се явява на учениците си на брега му след възкресението си (Йоан 21:1-14).
Езерото се нарича и Тивериадско езеро (Йоан 6:1; 21:1), по името на град Тивериада, основан на западния му бряг по време на управлението на Ирод Антипа (около 20 г. сл. Хр.). Градът е наречен в чест на римския император Тиберий.
Галилейското езеро е важен източник на препитание за хората в областта, като риболовът е основен стопански отрасъл. Няколко от учениците на Исус, включително Петър, Андрей, Яков и Йоан, са рибари в езерото (Лук 5:1-11). По бреговете на езерото има и множество градове и села, като Капернаум, Витсаида и Магадан, които заемат важно място в евангелията.
Chinnereth, Chinneroth, the Sea of Galilee, and the Sea of Tiberias are different names used in the Bible to refer to the largest freshwater lake in Israel. The lake is located in the Jordan Rift Valley, fed by the Jordan River, and is approximately 13 miles (21 kilometers) long and 8 miles (13 kilometers) wide.
In the Old Testament, the lake is referred to as the Sea of Chinnereth (Numbers 34:11; Joshua 13:27) or Chinneroth (Joshua 12:3), likely named after a nearby town. The name "Chinnereth" may be derived from the Hebrew word for "harp," possibly referring to the shape of the lake.
In the New Testament, the lake is most commonly known as the Sea of Galilee (Matthew 4:18; Mrk.1.16; Jhn.6.1) and is the setting for many events in Jesus' life and ministry. Jesus called his first disciples, Simon Peter and his brother Andrew, while they were fishing on the Sea of Galilee (Matthew 4:18-22). He also calmed a storm on the lake (Mrk.4.35-41), walked on its waters (Jhn.6.16-21), and appeared to his disciples on its shores after his resurrection (Jhn.21.1-14).
The lake is also referred to as the Sea of Tiberias (Jhn.6.1; 21:1), named after the city of Tiberias, which was founded on its western shore during the reign of Herod Antipas (circa 20 CE). The city was named in honor of the Roman Emperor Tiberius.
The Sea of Galilee was an important source of livelihood for the people in the region, with fishing being a major industry. Several of Jesus' disciples, including Peter, Andrew, James, and John, were fishermen on the lake (Luke 5:1-11). The lake's shores were also dotted with numerous towns and villages, such as Capernaum, Bethsaida, and Magdala, which feature prominently in the Gospels.
Йоан (6:1; 21:1) го нарича „Тивериадско езеро“ (вж. съответната статия). Днешните араби запазват това име: Bahr Tabariyeh.
Това езеро е дълго 12 1/2 мили и широко от 4 до 7 1/2 мили. Повърхността му е на 682 фута под равнището на Средиземно море. Дълбочината му е от 80 до 160 фута. Йордан се влива в него на 10 1/2 мили след южния край на езерото Хуле, или на около 26 1/2 мили от извора си. На това разстояние от 26 1/2 мили реката има пад от 1 682 фута, или повече от 60 фута на миля. Езерото се намира на 27 мили източно от Средиземно море и на около 60 мили североизточно от Йерусалим. То има овална форма и изобилства с риба.
Сегашният му облик е описан така: „Пълната самота и абсолютната неподвижност на тази гледка са извънредно внушителни. Сякаш цялата природа е заспала, изнемогвайки под палещата жега. Колко различно е било в дните на нашия Господ! Тогава по бреговете всичко кипяло от живот и движение; градовете и селата, които гъсто ги осейвали, огласяли околността с глъчката на заетото с работа население; а от хълмистите склонове и нивите долитали веселите подвиквания на пастири и орачи. Езерото също било осеяно с тъмни рибарски лодки и блестяло с бели платна. Сега над водата и брега царува скръбна, самотна тишина. Градовете са в развалини!“
Това езеро представлява интерес най-вече заради връзката си с общественото служение на нашия Господ. Капернаум, „Неговият град“ (Мат 9:1), се намирал на бреговете му. Сред рибарите, които упражнявали занаята си във водите му, Той избрал Петър и брат му Андрей, както и Яков и Йоан, за Свои ученици и ги изпратил да бъдат „ловци на човеци“ (Мат 4:18, 22; Марк 1:16-20; Лук 5: 1-11). Той укротил бурята му, като казал на вихъра, който връхлетял над него: „Мълчи, утихни“ (Мат 8:23-27; Марк 7:31-35); и тук също се явил на учениците Си след възкресението Си (Йоан 21).
„Галилейското езеро наистина е люлката на Евангелието. Подземните природни огньове подготвили езерна котловина, през която по-късно потекла река, поддържайки водите ѝ винаги пресни. В тази котловина гъмжало огромно количество черупчести водни животни, които се размножили до такава степен, че станали храна за необикновено изобилие от риба. Голямото разнообразие и изобилие на рибата в езерото привлекли към бреговете му по-многобройно и по-разнородно население, отколкото имало другаде в Палестина, и така тази уединена област влязла във връзка с всички части на света. А това многобройно и разнородно население, имащо достъп до всички народи и страни, привлякло Господ Исус и Го подтикнало да направи това място център на общественото Си служение.“
John (6:1; 21:1) calls it the “sea of Tiberias” (q.v.). The modern Arabs retain this name, Bahr Tabariyeh.
This lake is 12 1/2 miles long, and from 4 to 7 1/2 broad. Its surface is 682 feet below the level of the Mediterranean. Its depth is from 80 to 160 feet. The Jordan enters it 10 1/2 miles below the southern extremity of the Huleh Lake, or about 26 1/2 miles from its source. In this distance of 26 1/2 miles there is a fall in the river of 1,682 feet, or of more than 60 feet to the mile. It is 27 miles east of the Mediterranean, and about 60 miles north-east of Jerusalem. It is of an oval shape, and abounds in fish.
Its present appearance is thus described: “The utter loneliness and absolute stillness of the scene are exceedingly impressive. It seems as if all nature had gone to rest, languishing under the scorching heat. How different it was in the days of our Lord! Then all was life and bustle along the shores; the cities and villages that thickly studded them resounded with the hum of a busy population; while from hill-side and corn-field came the cheerful cry of shepherd and ploughman. The lake, too, was dotted with dark fishing-boats and spangled with white sails. Now a mournful, solitary silence reigns over sea and shore. The cities are in ruins!”
This sea is chiefly of interest as associated with the public ministry of our Lord. Capernaum, “his own city” (Matt. 9:1), stood on its shores. From among the fishermen who plied their calling on its waters he chose Peter and his brother Andrew, and James and John, to be disciples, and sent them forth to be “fishers of men” (Matt. 4:18, 22; Mark 1:16-20; Luke 5: 1-11). He stilled its tempest, saying to the storm that swept over it, “Peace, be still” (Matt. 8:23-27; Mark 7:31-35); and here also he showed himself after his resurrection to his disciples (John 21).
“The Sea of Galilee is indeed the cradle of the gospel. The subterranean fires of nature prepared a lake basin, through which a river afterwards ran, keeping its waters always fresh. In this basin a vast quantity of shell-fish swarmed, and multiplied to such an extent that they formed the food of an extraordinary profusion of fish. The great variety and abundance of the fish in the lake attracted to its shores a larger and more varied population than existed elsewhere in Palestine, whereby this secluded district was brought into contact with all parts of the world. And this large and varied population, with access to all nations and countries, attracted the Lord Jesus, and induced him to make this spot the centre of his public ministry.”
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a562fcc) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Chinnereth@Num.34.11-Jhn) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, sea_of_galilee_1032) · Wikidata (CC0 1.0, Q126982)