Град, днешният Tubarich, на западния бряг на Тивериадското езеро. Смята се, че е основан от Ирод Антипа (16 г. сл. Хр.) върху развалините на по-стар град, наречен Ракат, и че той го нарекъл така в чест на император Тиберий. Споменава се само три пъти в разказа за живота на нашия Господ (Йоан 6:1, 23; 21:1).
През 1837 г. около половината жители загинали при земетресение. Днес населението на града е около шест хиляди души, почти половината от които са евреи. „Не четем нашият Господ някога да е влизал в този град. Причината за това вероятно се крие във факта, че той на практика бил езически град, макар да се намирал на юдейска земя. Ирод, неговият основател, бил събрал на едно място изкуствата на Гърция, идолопоклонството на Рим и грубия разврат на Азия. В него имало театър за представяне на комедии, форум, стадион, дворец със златен покрив по подобие на тези в Италия, статуи на римските богове и бюстове на обожествените императори. Онзи, Който бил изпратен само при изгубените овце от дома Израилев, с основание можел да стои настрана от подобни гледки“ („Тези свети земи“ от Манинг).
След падането на Йерусалим (70 г. сл. Хр.) Тивериада станала едно от главните средища на евреите в Палестина. Повече от триста години тя била тяхната столица. Около 150 г. сл. Хр. Синедрионът се установил тук и основал равински школи, които придобили голяма известност. Тук в началото на V век бил съставен Йерусалимският (или Палестинският) Талмуд. На същата тази равинска школа дължим и Масората — „съвкупност от предания, които предавали четенията на еврейския текст на Стария Завет и запазвали чрез системата за означаване на гласните произношението на еврейския език“. В първоначалната си форма и във всички ръкописи еврейският текст се пише без гласни; затова, когато езикът престанал да бъде говорим, станало важно да се знае какви гласни да се вмъкват между съгласните. Масората дава тази информация и затова тези гласни се наричат „масоретски знаци за гласни“.
Покажи английския оригинал
A city, the modern Tubarich, on the western shore of the Sea of Tiberias. It is said to have been founded by Herod Antipas (A.D. 16), on the site of the ruins of an older city called Rakkath, and to have been thus named by him after the Emperor Tiberius. It is mentioned only three times in the history of our Lord (John 6:1, 23; 21:1).
In 1837 about one-half of the inhabitants perished by an earthquake. The population of the city is now about six thousand, nearly the one-half being Jews. “We do not read that our Lord ever entered this city. The reason of this is probably to be found in the fact that it was practically a heathen city, though standing upon Jewish soil. Herod, its founder, had brought together the arts of Greece, the idolatry of Rome, and the gross lewdness of Asia. There were in it a theatre for the performance of comedies, a forum, a stadium, a palace roofed with gold in imitation of those in Italy, statues of the Roman gods, and busts of the deified emperors. He who was not sent but to the lost sheep of the house of Israel might well hold himself aloof from such scenes as these” (Manning’s Those Holy Fields).
After the fall of Jerusalem (A.D. 70), Tiberias became one of the chief residences of the Jews in Palestine. It was for more than three hundred years their metropolis. From about A.D. 150 the Sanhedrin settled here, and established rabbinical schools, which rose to great celebrity. Here the Jerusalem (or Palestinian) Talmud was compiled about the beginning of the fifth century. To this same rabbinical school also we are indebted for the Masora, a “body of traditions which transmitted the readings of the Hebrew text of the Old Testament, and preserved, by means of the vowel-system, the pronunciation of the Hebrew.” In its original form, and in all manuscripts, the Hebrew is written without vowels; hence, when it ceased to be a spoken language, the importance of knowing what vowels to insert between the consonants. This is supplied by the Masora, and hence these vowels are called the “Masoretic vowel-points.”