Името, дадено от гръцки писатели през втори век на онова вътрешно море, което в Писанието се нарича „Солено море“ (Бит. 14:3; Числ. 34:12), „морето на равнината“ (Втор. 3:17), „източното море“ (Езек. 47:18; Йоил 2:20) и просто „морето“ (Езек. 47:8). Арабите го наричат Bahr Lut, т.е. морето на Лот. То се намира на около 16 мили по права линия източно от Йерусалим. Повърхността му е на 1,292 фута под равнището на Средиземно море. Заема площ от около 300 квадратни мили. Дълбочината му варира от 1,310 до 11 фута. Различни наблюдавани явления показват, че дъното му, изглежда, все още потъва. Дълго е около 53 мили, а средната му ширина е 10 мили. То няма отток; голямата горещина в тази област предизвиква толкова бързо изпарение, че въпреки вливащите се в него реки средната му дълбочина се запазва с незначителни колебания. Само Йордан влива в него не по-малко от шест милиона тона вода на всеки двадесет и четири часа.
Водите на Мъртво море съдържат 24.6 процента минерални соли — около седем пъти повече, отколкото обикновената морска вода; поради това те имат необичайно голяма подемна сила. Най-изобилен е магнезиевият хлорид; след него е натриевият хлорид (готварска сол). Но терасите от алувиални наноси в дълбоката долина на Йордан показват, че някога едно голямо езеро се е простирало от Меромските води до подножието на вододела в Арава. Тогава водите били на около 1,400 фута над сегашното равнище на Мъртво море, или малко над това на Средиземно море, и по онова време били много по-малко солени.
Нищо живо не може да съществува в това море. „Рибите, донесени от Йордан, веднага умират; в него не могат да живеят дори миди или корали; но твърдението, че никоя птица не може да прелети над него или че по бреговете му няма живи същества, е измислица. Д-р Тристрам открил по бреговете три вида земеродни рибарчета, чайки, патици и гмурци, които според него се хранят с рибите, навлизащи в морето на пасажи и скоро след това умиращи. Той събрал сто и осемнадесет вида птици, някои от които нови за науката, по бреговете или докато плували във водите или летели над тях. Тръстиковите гъсталаци, които на места обрамчват морето, са обиталище на около четиридесет вида бозайници, сред които има няколко животни, непознати в Англия; а безброй тропически или субтропически растения изпълват въздуха с благоухание навсякъде, където може да достигне прясна вода. Климатът е съвършен и извънредно приятен и наистина може би няма друго място по света, където създаването на санаториум би обещавало толкова голяма полза, колкото в Ain Jidi (Енгади).“, „Часовете“ на Гейки и др.
Покажи английския оригинал
The name given by Greek writers of the second century to that inland sea called in Scripture the “salt sea” (Gen. 14:3; Num. 34:12), the “sea of the plain” (Deut. 3:17), the “east sea” (Ezek. 47:18; Joel 2:20), and simply “the sea” (Ezek. 47:8). The Arabs call it Bahr Lut, i.e., the Sea of Lot. It lies about 16 miles in a straight line to the east of Jerusalem. Its surface is 1,292 feet below the surface of the Mediterranean Sea. It covers an area of about 300 square miles. Its depth varies from 1,310 to 11 feet. From various phenomena that have been observed, its bottom appears to be still subsiding. It is about 53 miles long, and of an average breadth of 10 miles. It has no outlet, the great heat of that region causing such rapid evaporation that its average depth, notwithstanding the rivers that run into it, is maintained with little variation. The Jordan alone discharges into it no less than six million tons of water every twenty-four hours.
The waters of the Dead Sea contain 24.6 per cent. of mineral salts, about seven times as much as in ordinary sea-water; thus they are unusually buoyant. Chloride of magnesium is most abundant; next to that chloride of sodium (common salt). But terraces of alluvial deposits in the deep valley of the Jordan show that formerly one great lake extended from the Waters of Merom to the foot of the watershed in the Arabah. The waters were then about 1,400 feet above the present level of the Dead Sea, or slightly above that of the Mediterranean, and at that time were much less salt.
Nothing living can exist in this sea. “The fish carried down by the Jordan at once die, nor can even mussels or corals live in it; but it is a fable that no bird can fly over it, or that there are no living creatures on its banks. Dr. Tristram found on the shores three kinds of kingfishers, gulls, ducks, and grebes, which he says live on the fish which enter the sea in shoals, and presently die. He collected one hundred and eighteen species of birds, some new to science, on the shores, or swimming or flying over the waters. The cane-brakes which fringe it at some parts are the homes of about forty species of mammalia, several of them animals unknown in England; and innumerable tropical or semi-tropical plants perfume the atmosphere wherever fresh water can reach. The climate is perfect and most delicious, and indeed there is perhaps no place in the world where a sanatorium could be established with so much prospect of benefit as at Ain Jidi (Engedi).”, Geikie’s Hours, etc.
