левит, роден в Кипър (Деян 4:36) машинен превод
Родословна линия: Бащата на Варнава › Варнава
Зареждане на препратките към книгите…
Варнава, известен също като Йосиф или Йосий, бил левит от Кипър, който изиграл важна роля в ранната църква и придружавал Павел в мисионерските му пътувания.
Barnabas, also known as Joseph or Joses, was a Levite from Cyprus who played a significant role in the early church and accompanied Paul on missionary journeys.
Варнава, чието първоначално име било Йосиф или Йосий, бил видна личност в ранната християнска църква. Той бил левит от остров Кипър (Деян 4:36), който продал земята си и донесъл парите на апостолите, показвайки своята щедрост и отдаденост на вярата. Варнава изиграл решаваща роля, като представил новообърнатия Павел на апостолите в Йерусалим и засвидетелствал неговата искреност (Деян 9:27). По-късно църквата в Йерусалим изпратила Варнава в Антиохия, където той насърчавал вярващите и довел Павел да служи там (Деян 11:22-26). След това Светият Дух определил Варнава и Павел да предприемат мисионерско пътуване (Деян 13:2), по време на което те проповядвали благовестието и основавали църкви в различни градове. Варнава участвал и в спора относно приемането на вярващите от езическите народи и придружил Павел на Йерусалимския събор (Деян 15). По-късно той се разделил с Павел поради разногласие дали да вземат Марко на друго пътуване (Деян 15:36-39). Варнава продължил служението си с Марко, а Павел избрал Сила за свой нов спътник. В новозаветните послания Варнава е споменат като съработник и като пример за човек, който се трудел за благовестието, без да разчита на финансова подкрепа от църквите (1 Кор 9:6). Той бил признат за стълб на църквата наред с Яков и Петър (Гал 2:9). Служението на Варнава се отличавало с насърчение, щедрост и отдаденост на разпространяването на евангелското послание.
Barnabas, whose original name was Joseph or Joses, was a prominent figure in the early Christian church. He was a Levite from the island of Cyprus (Act 4:36) who sold his land and brought the money to the apostles, demonstrating his generosity and commitment to the faith. Barnabas played a crucial role in introducing the newly converted Paul to the apostles in Jerusalem, vouching for his sincerity (Act 9:27). The church in Jerusalem later sent Barnabas to Antioch, where he encouraged the believers and brought Paul to minister there (Act 11:22-26). Barnabas and Paul were then commissioned by the Holy Spirit to embark on a missionary journey (Act 13:2), during which they preached the gospel and established churches in various cities. Barnabas was also involved in the dispute concerning the acceptance of Gentile believers and accompanied Paul to the Jerusalem Council (Acts 15). He later separated from Paul due to a disagreement over taking Mark on another journey (Act 15:36-39). Barnabas continued his ministry with Mark, while Paul chose Silas as his new companion. In the New Testament epistles, Barnabas is mentioned as a fellow laborer and an example of one who worked for the gospel without relying on financial support from the churches (1Co 9:6). He was recognized as a pillar of the church alongside James and Peter (Gal 2:9). Barnabas' ministry was characterized by encouragement, generosity, and a commitment to spreading the gospel message.
Син на утехата; прозвището на Йосий, левит (Деян 4:36). Името му стои първо в списъка на пророците и учителите на църквата в Антиохия (13:1). Лука го нарича „добър човек“ (11:24). Роден е от юдейски родители от Левиевото племе. Родом е от Кипър, където притежава земя (Деян 4:36, 37), която продава. Предполага се, че външността му е била достолепна и внушителна (Деян 14:11, 12). Когато Павел се връща в Йерусалим след обръщането си, Варнава го взема със себе си и го представя на апостолите (9:27). Вероятно двамата са били съученици в школата на Гамалиил.
Разцветът на църквата в Антиохия подтиква апостолите и братята в Йерусалим да изпратят там Варнава, за да ръководи делото. Той установява, че работата е толкова обширна и отговорна, че отива в Тарс да потърси Саул, за да му помага. Саул се връща с него в Антиохия и се труди заедно с него цяла година (Деян 11:25, 26). В края на този период двамата са изпратени в Йерусалим с помощите, които църквата в Антиохия е събрала за по-бедните братя там (11:28-30). Скоро след завръщането им, когато довеждат със себе си Йоан Марко, те са определени за мисионери сред езическия свят и в това си качество посещават Кипър и някои от главните градове на Мала Азия (Деян 13:14). След като се връщат от това първо мисионерско пътуване в Антиохия, те отново са изпратени в Йерусалим, за да се съветват с тамошната църква относно отношението на езичниците към църквата (Деян 15:2: Гал. 2:1). След като този въпрос е уреден, те отново се връщат в Антиохия, носейки решението на събора като правило, според което езичниците трябва да бъдат приемани в църквата.
Когато се готвят да тръгнат на второ мисионерско пътуване, между Саул и Варнава възниква спор дали е уместно отново да вземат Йоан Марко със себе си. Спорът завършва с това, че Саул и Варнава поемат по различни пътища. Саул взема Сила за свой спътник и пътува през Сирия и Киликия, а Варнава взема племенника си Йоан Марко и посещава Кипър (Деян 15:36-41). Лука повече не споменава Варнава в Деяния.
Son of consolation, the surname of Joses, a Levite (Acts 4:36). His name stands first on the list of prophets and teachers of the church at Antioch (13:1). Luke speaks of him as a “good man” (11:24). He was born of Jewish parents of the tribe of Levi. He was a native of Cyprus, where he had a possession of land (Acts 4:36, 37), which he sold. His personal appearance is supposed to have been dignified and commanding (Acts 14:11, 12). When Paul returned to Jerusalem after his conversion, Barnabas took him and introduced him to the apostles (9:27). They had probably been companions as students in the school of Gamaliel.
The prosperity of the church at Antioch led the apostles and brethren at Jerusalem to send Barnabas thither to superintend the movement. He found the work so extensive and weighty that he went to Tarsus in search of Saul to assist him. Saul returned with him to Antioch and laboured with him for a whole year (Acts 11:25, 26). The two were at the end of this period sent up to Jerusalem with the contributions the church at Antioch had made for the poorer brethren there (11:28-30). Shortly after they returned, bringing John Mark with them, they were appointed as missionaries to the heathen world, and in this capacity visited Cyprus and some of the principal cities of Asia Minor (Acts 13:14). Returning from this first missionary journey to Antioch, they were again sent up to Jerusalem to consult with the church there regarding the relation of Gentiles to the church (Acts 15:2: Gal. 2:1). This matter having been settled, they returned again to Antioch, bringing the decree of the council as the rule by which Gentiles were to be admitted into the church.
When about to set forth on a second missionary journey, a dispute arose between Saul and Barnabas as to the propriety of taking John Mark with them again. The dispute ended by Saul and Barnabas taking separate routes. Saul took Silas as his companion, and journeyed through Syria and Cilicia; while Barnabas took his nephew John Mark, and visited Cyprus (Acts 15:36-41). Barnabas is not again mentioned by Luke in the Acts.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Joseph_12) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Barnabas@Act.4.36-Col) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, barnabas_1722)