остров в Средиземно море; ранна християнска общност машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Кипър, наричан също Китим и Елиса, бил остров в Средиземно море, който изиграл значителна роля в разпространението на ранното християнство.
Cyprus, also referred to as Kittim and Elishah, was an island in the Mediterranean Sea that played a significant role in the spread of early Christianity.
Кипър е остров в източната част на Средиземно море, известен в Библията под различни имена, включително Китим и Елиса. В Стария завет островът се споменава в контекста на търговията и пророчествата. Ис 23:1, 12 и Ер 2:10 говорят за корабите на Китим, което показва участието на острова в морската търговия. Езек 27:6 споменава използването на слонова кост от бреговете на Елиса (вероятно Кипър) при построяването на кораби.
В Числ 24:24 и Дан 11:30 Китим се свързва с кораби, които идват срещу Божия народ, което вероятно се отнася до ролята на острова във военни походи или като база на враждебни сили.
В Новия завет Кипър играе значима роля в разпространението на ранното християнство. Апостол Варнава, левит от Кипър (Деян 4:36), и някои неназовани вярващи от острова са сред първите, които проповядват евангелието на езичниците в Антиохия (Деян 11:19-20). Варнава и Савел (Павел) посещават Кипър по време на първото си мисионерско пътуване (Деян 13:4), където срещат магьосника Елима и обръщат проконсула Сергий Павел (Деян 13:6-12).
По-късно Варнава и Марко отплават за Кипър след разногласие с Павел (Деян 15:39). Павел посещава острова и по време на третото си мисионерско пътуване (Деян 21:3), както и по време на пътуването си към Рим като затворник (Деян 27:4).
В ранната християнска общност в Кипър е бил и Мнасон, стар ученик, който приема Павел и спътниците му на квартира в Йерусалим (Деян 21:16).
Cyprus is an island located in the eastern Mediterranean Sea, known in the Bible by various names, including Kittim and Elishah. In the Old Testament, the island is mentioned in the context of trade and prophecy. Isaiah 23:1, 12 and Jeremiah 2:10 refer to the ships of Kittim, indicating the island's involvement in maritime trade. Ezk.27.6 mentions the use of ivory from the coasts of Elishah (possibly Cyprus) in the construction of ships.
In Numbers 24:24 and Dan.11.30, Kittim is associated with ships that come against the people of God, possibly referring to the island's role in military campaigns or as a base for hostile forces.
In the New Testament, Cyprus plays a significant role in the spread of early Christianity. The apostle Barnabas, a Levite from Cyprus (Act.4.36), and some unnamed believers from the island were among the first to preach the gospel to the Gentiles in Antioch (Act.11.19-20). Barnabas and Saul (Paul) visited Cyprus during their first missionary journey (Act.13.4), where they encountered the sorcerer Elymas and converted the proconsul Sergius Paulus (Act.13.6-12).
Later, Barnabas and Mark sailed to Cyprus after a disagreement with Paul (Act.15.39). Paul also visited the island during his third missionary journey (Act.21.3) and during his journey to Rome as a prisoner (Act.27.4).
The early Christian community in Cyprus included Mnason, an early disciple who provided lodging for Paul and his companions in Jerusalem (Act.21.16).
Един от най-големите острови в Средиземно море, с дължина около 148 мили и ширина 40 мили. Отстои на около 60 мили от сирийския бряг. Това е „Китим“ от Стария Завет (Числ. 24:24). Гръцките колонисти му дават името Kypros от cyprus, тоест къната, която расте на този остров. Първоначално е населен с финикийци. През 477 г. пр.Хр. попада под властта на гърците, а през 58 г. пр.Хр. става римска провинция. В древността е център на оживена търговска дейност. Тук се произвеждат зърно, вино и масло с най-превъзходно качество. Островът е богат също на дървен материал и минерални ресурси.
За първи път е споменат в Новия Завет (Деян 4:36) като родното място на Варнава. Тук Павел полага първите си мисионерски трудове (13:4-13), когато той, Варнава и Йоан Марко са изпратени от църквата в Антиохия. По-късно островът е посетен само от Варнава и Марко (15:39). Споменат е Мнасон, „отдавнашен ученик“, вероятно един от приелите вярата в деня на Петдесетница, който е родом от този остров (21:16). Кипър се споменава и във връзка с морските пътувания на Павел (Деян 21:3; 27:4). След като е под властта на турците в продължение на триста години, през 1878 г. е предаден на британското правителство.
One of the largest islands of the Mediterranean, about 148 miles long and 40 broad. It is distant about 60 miles from the Syrian coast. It was the “Chittim” of the Old Testament (Num. 24:24). The Greek colonists gave it the name of Kypros, from the cyprus, i.e., the henna, which grew on this island. It was originally inhabited by Phoenicians. In B.C. 477 it fell under the dominion of the Greeks; and became a Roman province B.C. 58. In ancient times it was a centre of great commercial activity. Corn and wine and oil were produced here in the greatest perfection. It was rich also in timber and in mineral wealth.
It is first mentioned in the New Testament (Acts 4:36) as the native place of Barnabas. It was the scene of Paul’s first missionary labours (13:4-13), when he and Barnabas and John Mark were sent forth by the church of Antioch. It was afterwards visited by Barnabas and Mark alone (15:39). Mnason, an “old disciple,” probaly one of the converts of the day of Pentecost belonging to this island, is mentioned (21:16). It is also mentioned in connection with the voyages of Paul (Acts 21:3; 27:4). After being under the Turks for three hundred years, it was given up to the British Government in 1878.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a2e7601) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Cyprus@Num.24.24-Act) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, cyprus_316) · Wikidata (CC0 1.0, Q229)