голям град, откъдето благовестието се разпространи сред езичниците машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Антиохия – град в Сирия, където благовестието за първи път достигнало до езичниците и вярващите за първи път били наречени християни.
Antioch, a city in Syria where the gospel first reached Gentiles and the believers were first called Christians.
Антиохия, разположена в Сирия, е важен град в ранното разпространение на християнството. След гонението, последвало мъченическата смърт на Стефан, някои вярващи от Кипър и Киринея дошли в Антиохия и проповядвали благовестието на елинистите (гърците) там (Деян 11:19-20). Църквата в Йерусалим изпратила Варнава в Антиохия; той насърчил вярващите и довел там Савел (Павел), за да поучава (Деян 11:22-26).
Именно в Антиохия учениците за първи път били наречени християни (Деян 11:26). Градът се превърнал в център на мисионерската дейност – от Антиохия Павел и Варнава били изпратени на първото си мисионерско пътуване (Деян 13:1-3; 14:26). Църквата в Антиохия изиграла решаваща роля и в Йерусалимския събор, който разглеждал въпроса за вярващите от езичниците и Моисеевия закон (Деян 15:1-35).
Антиохия била домашна църква на няколко видни личности, включително пророк Агав (Деян 11:27-28) и благовестителя Николай, прозелит от Антиохия (Деян 6:5). Апостол Петър посетил Антиохия, където Павел го изобличил за непоследователното му поведение към вярващите от езичниците (Гал 2:11-14).
Църквата в Антиохия станала образец на многокултурна, насочена към мисията общност, показвайки силата на благовестието да преодолява културните прегради и да обединява вярващите в Христос. Стратегическото разположение на града и ревността на вярващите в него превърнали Антиохия в изходна точка за разпространението на християнството в цялата Римска империя.
Antioch, located in Syria, was a significant city in the early spread of Christianity. After the persecution that followed Stephen's martyrdom, some believers from Cyprus and Cyrene came to Antioch and preached the gospel to the Hellenists (Greeks) there (Act.11.19-20). The church in Jerusalem sent Barnabas to Antioch, who encouraged the believers and brought Saul (Paul) there to teach (Act.11.22-26).
It was in Antioch that the disciples were first called Christians (Act.11.26). The city became a hub for missionary activity, with Paul and Barnabas being sent out from Antioch on their first missionary journey (Act.13.1-3; 14:26). The church in Antioch also played a crucial role in the Jerusalem Council, which addressed the issue of Gentile believers and the Mosaic Law (Act.15.1-35).
Antioch was the home church of several notable figures, including the prophet Agabus (Act.11.27-28) and the evangelist Nicolas, a proselyte from Antioch (Act.6.5). The apostle Peter visited Antioch, where Paul confronted him about his inconsistent behavior regarding Gentile believers (Galatians 2:11-14).
The church in Antioch became a model of a multicultural, mission-oriented congregation, demonstrating the power of the gospel to transcend cultural barriers and unite believers in Christ. Its strategic location and the fervor of its believers made Antioch a launching pad for the spread of Christianity throughout the Roman Empire.
В Сирия, на река Оронт, на около 16 мили от Средиземно море и приблизително 300 мили северно от Йерусалим. Тя била главният град на Сирия, а впоследствие станала столица на римската провинция в Азия. По значение заемала трето място сред градовете на Римската империя след Рим и Александрия. Наричали я „първият град на Изтока“. Християнството проникнало в нея рано (Деян 11:19, 21, 24) и тук за пръв път последователите му били наречени „християни“ (Деян 11:26). Тя е тясно свързана с ранната история на благовестието (Деян 6:5; 11:19, 27, 28, 30; 12:25; 15:22-35; Гал. 2:11, 12). Била големият средищен пункт, откъдето се изпращали мисионери сред езичниците. Тя е родното място на прочутия християнски отец Йоан Златоуст, починал през 407 г. сл. Хр. Съвременното ѝ име е Антакия и днес тя е беден, западащ турски град. Подобно на Филипи, била издигната до статута на римска колония. Такива колонии се управлявали от „претори“ (R.V., бележка в полето, Деян 16:20, 21).
In Syria, on the river Orontes, about 16 miles from the Mediterranean, and some 300 miles north of Jerusalem. It was the metropolis of Syria, and afterwards became the capital of the Roman province in Asia. It ranked third, after Rome and Alexandria, in point of importance, of the cities of the Roman empire. It was called the “first city of the East.” Christianity was early introduced into it (Acts 11:19, 21, 24), and the name “Christian” was first applied here to its professors (Acts 11:26). It is intimately connected with the early history of the gospel (Acts 6:5; 11:19, 27, 28, 30; 12:25; 15:22-35; Gal. 2:11, 12). It was the great central point whence missionaries to the Gentiles were sent forth. It was the birth-place of the famous Christian father Chrysostom, who died A.D. 407. It bears the modern name of Antakia, and is now a miserable, decaying Turkish town. Like Philippi, it was raised to the rank of a Roman colony. Such colonies were ruled by “praetors” (R.V. marg., Acts 16:20, 21).
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, ae41ab4) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Antioch@Act.6.5-Gal) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, antioch_68) · Wikidata (CC0 1.0, Q3677505)