1 Коринтяни 9 BG1940

¹Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? Бог Исус Христос

²На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство. Бог Исус Христос

³Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:

⁴Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>

⁵Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите? Бог Исус Христос Жената на Петър Симон Петър

⁶Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?> Варнава

⁷Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

⁸По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

⁹Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог, Бог Моисей

¹⁰или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.

¹¹Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

¹²Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие. Бог Исус Христос

¹³Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

¹⁴Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Бог Исус Христос

¹⁵Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

¹⁶Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

¹⁷Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

¹⁸И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието. Исус Христос

¹⁹Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

²⁰На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. Юда

²¹На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. Бог Исус Христос

²²На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

²³Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

²⁴Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.

²⁵И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.

²⁶И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

²⁷но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.