брат (2 Кор 2:13) и съдружник и съработник на Павел в служението (2 Кор 8:23) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Тит бил покръстен езичник и доверен спътник на Павел, който го придружавал в мисионерските пътувания и служел като негов пратеник в църквата в Коринт.
Titus was a Gentile convert and a trusted companion of Paul, who accompanied him on missionary journeys and served as his delegate to the church in Corinth.
Тит бил езичник, приел християнската вяра, и близък спътник на апостол Павел. Той е споменат няколко пъти в Павловите послания, особено във Второто послание до коринтяните и в писмото, адресирано до него — Посланието до Тит. Тит бил един от доверените пратеници на Павел и участвал в служението му сред църквите. Павел нарича Тит свой „истински син във вярата“ (Тит 1:4), което показва близката им духовна връзка. Тит придружил Павел до Йерусалим за събора, на който се обсъждало приемането на езичниците в църквата (Гал 2:1-3). Той не бил принуден да се обреже, което подкрепило позицията на Павел, че езичниците, приели вярата, не е нужно да спазват юдейския закон. Тит изиграл значителна роля в отношенията на Павел с църквата в Коринт. Павел го изпратил в Коринт, за да се заеме с проблемите в църквата и да насърчи вярващите (2 Кор 7:6-7, 13-14; 8:6, 16, 23). Посещението на Тит донесло на Павел утеха и увереност относно отклика на коринтяните на предишното му писмо. Павел поверил на Тит и задачата да събере дарение за вярващите в Йерусалим (2 Кор 8:6, 16-24). Посланието до Тит, написано от Павел, дава представа за ролята на Тит като църковен водач. Павел оставил Тит на Крит, за да се грижи за тамошните църкви, като поставя презвитери и се справя с лъжеучителите (Тит 1:5). Писмото дава наставления относно здравото учение, изискванията към църковните водачи и значението на добрите дела. Според 2 Тим 4:10 Тит по-късно заминал за Далмация (днешна Хърватия). Според църковното предание Тит служил като първи епископ на Крит. Животът на Тит показва важната роля на езичниците, приели вярата, в ранната църква и доверието, което Павел им гласувал като съработници в служението на благовестието.
Titus was a Gentile convert and a close companion of the Apostle Paul. He is mentioned several times in Paul's epistles, particularly in 2 Corinthians and the letter addressed to him, the Epistle to Titus. Titus was one of Paul's trusted delegates and was involved in his ministry to the churches. Paul refers to Titus as his "true son in the faith" (Tit 1:4), indicating a close spiritual relationship. Titus accompanied Paul to Jerusalem for the council that discussed the inclusion of Gentiles in the church (Gal 2:1-3). He was not compelled to be circumcised, which supported Paul's stance that Gentile converts did not need to adhere to Jewish law. Titus played a significant role in Paul's relationship with the church in Corinth. He was sent by Paul to Corinth to address issues within the church and to encourage the believers (2Co.7.6-7, 13-14; 8.6, 16, 23). Titus' visit brought comfort and reassurance to Paul regarding the Corinthians' response to his earlier letter. Paul also entrusted Titus with the task of collecting an offering for the believers in Jerusalem (2Co.8.6, 16-24). The Epistle to Titus, written by Paul, provides insight into Titus' role as a church leader. Paul had left Titus in Crete to oversee the churches there, appointing elders and dealing with false teachers (Tit 1:5). The letter offers guidance on sound doctrine, qualifications for church leaders, and the importance of good works. According to 2Ti 4:10, Titus later traveled to Dalmatia (modern-day Croatia). Church tradition holds that Titus served as the first bishop of Crete. Titus' life exemplifies the important role that Gentile converts played in the early church and the trust Paul placed in them as fellow ministers of the gospel.
Почтен, бил с Павел и Варнава в Антиохия и ги придружил на събора в Йерусалим (Гал. 2:1-3; Деян 15:2), макар че името му не се среща никъде в Деяния на апостолите. Изглежда, че е бил езичник и че се е занимавал главно със служение сред езичниците; защото Павел решително отказал той да бъде обрязан, тъй като в неговия случай била заложена каузата на евангелската свобода. По-късно го намираме с Павел и Тимотей в Ефес, откъдето Павел го изпратил в Коринт, за да осигури изпращането на събраните от тамошната църква дарения за бедните светии в Йерусалим (2 Кор. 8:6; 12:18). Той отново се присъединил към апостола, когато последният бил в Македония, и го ободрил с вестите, които донесъл от Коринт (7:6-15). След това името му не се споменава до времето след първото затворничество на Павел, когато го намираме зает с устройването на църквата в Крит, където апостолът го бил оставил за тази цел (Тит 1:5). Последното сведение за него е в 2 Тим. 4:10, където го намираме с Павел в Рим по време на второто му затворничество. От Рим бил изпратен в Далмация, несъмнено с някаква важна мисионерска задача. Нямаме сведения за смъртта му. Той не се споменава в Деяния.
Honourable, was with Paul and Barnabas at Antioch, and accompanied them to the council at Jerusalem (Gal. 2:1-3; Acts 15:2), although his name nowhere occurs in the Acts of the Apostles. He appears to have been a Gentile, and to have been chiefly engaged in ministering to Gentiles; for Paul sternly refused to have him circumcised, inasmuch as in his case the cause of gospel liberty was at stake. We find him, at a later period, with Paul and Timothy at Ephesus, whence he was sent by Paul to Corinth for the purpose of getting the contributions of the church there in behalf of the poor saints at Jerusalem sent forward (2 Cor. 8:6; 12:18). He rejoined the apostle when he was in Macedonia, and cheered him with the tidings he brought from Corinth (7:6-15). After this his name is not mentioned till after Paul’s first imprisonment, when we find him engaged in the organization of the church in Crete, where the apostle had left him for this purpose (Titus 1:5). The last notice of him is in 2 Tim. 4:10, where we find him with Paul at Rome during his second imprisonment. From Rome he was sent into Dalmatia, no doubt on some important missionary errand. We have no record of his death. He is not mentioned in the Acts.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Titus_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Titus@2Co.2.13-Tit) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, titus_2869)