1 Солунци 2 BG1940

¹Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

²но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. Бог Филипи

³Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

⁴но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. Бог

⁵Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); Бог

⁶нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), Бог Исус Христос

⁷но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁸Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. Бог

⁹Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. Бог

¹⁰Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, Бог

¹¹като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

¹²и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. Бог

¹³И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите. Бог

¹⁴Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите; Бог Исус Христос Юда Юдея

¹⁵които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни, Бог Исус Христос

¹⁶като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁷А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁸Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи. Павел Сатана

¹⁹Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? Бог Исус Христос

²⁰Защото вие сте наша слава и радост.