2 Коринтяни 1 BG1940

¹Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия: Бог Исус Христос Павел Тимотей Ахаия Коринт

²Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа. Бог Исус Христос Яхве

³Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Бог Исус Христос Яхве

⁴Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. Бог Яхве

⁵Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. Бог Исус Христос

⁶Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁷И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁸Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си; Азия

⁹даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. Бог

¹⁰И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹¹като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹²Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. Бог

¹³Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹⁴(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. Бог Исус Христос

¹⁵С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¹⁶като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея. Македония Юдея

¹⁷Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

¹⁸Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."} Бог

¹⁹Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да; Бог Исус Христос Тимотей Сила

²⁰понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас. Бог

²¹А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог, Бог Исус Христос

²²Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог. Светият Дух

²³Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; Бог Коринт

²⁴защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите <твърди>.