наамецът, приятел на Йов (Йов 2:11) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Софар от Наама е един от тримата приятели на Йов, които идват да го утешат по време на страданието му.
Zophar the Naamathite was one of Job's three friends who came to comfort him during his affliction.
Софар нааматецът бил един от тримата приятели на Йов, които дошли да го утешат по време на страданията му. Заедно с Елифаз теманеца и Вилдад савхееца Софар посетил Йов, след като чул за сполетялото го нещастие (Йов 2:11). Софар е посочен като третия говорител в поредиците от диалози между Йов и неговите приятели. В първата си реч (Йов 11) Софар укорява Йов, че оправдава себе си, и го обвинява, че се подиграва на Бога. Той твърди, че Божията мъдрост е неизследима и че Йов трябва да се покае за предполагаемите си грехове. Във втората си реч (Йов 20) Софар описва съдбата на нечестивите, като намеква, че страданията на Йов са следствие от неговите прегрешения. Речите на Софар отразяват традиционното убеждение, че страданието е следствие от греха и че праведността води до благоденствие. Книгата Йов обаче поставя под въпрос този опростен възглед и представя по-сложно разбиране за Божията справедливост и човешкото страдание. Накрая Бог укорява Софар и приятелите му, че са говорили невярно за Него, и им нарежда да принесат жертви и да потърсят застъпничеството на Йов (Йов 42:7–9).
Zophar the Naamathite was one of the three friends of Job who came to comfort him during his time of suffering. Along with Eliphaz the Temanite and Bildad the Shuhite, Zophar visited Job after hearing about his affliction (Job 2:11). Zophar is mentioned as the third speaker in the cycles of dialogue between Job and his friends. In his first speech (Job 11), Zophar rebukes Job for justifying himself and accuses him of mocking God. He asserts that God's wisdom is unsearchable and that Job should repent of his supposed sins. In his second speech (Job 20), Zophar describes the fate of the wicked, implying that Job's suffering is a result of his wrongdoing. Zophar's speeches reflect the traditional belief that suffering is a consequence of sin and that righteousness leads to prosperity. However, the book of Job challenges this simplistic view and presents a more complex understanding of God's justice and human suffering. In the end, God rebukes Zophar and his friends for speaking falsely about Him and instructs them to offer sacrifices and seek Job's intercession (Job 42:7-9).
Чуруликащ; един от приятелите на Йов, които дошли да му изкажат съчувствието си в неговото страдание (Йов 2:11. Тук LXX. предава името като „цар на минеите“ = Ma’in, маонците, Съд. 10:12, в Южна Арабия). Той е наречен наамец, тоест жител на някакво неизвестно място, наречено Наама.
Chirping, one of Job’s friends who came to condole with him in his distress (Job 2:11. The LXX. render here “king of the Mineans” = Ma’in, Maonites, Judg. 10:12, in Southern Arabia). He is called a Naamathite, or an inhabitant of some unknown place called Naamah.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Zophar_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Zophar@Job.2.11-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, zophar_3105)