(Лев. 16:8, 10, 26, само тук в Ревизирания превод; в Авторизирания превод е предадено като „козел за отпущане“). Тази дума е породила множество различни възгледи. Някои юдейски тълкуватели я смятат за име на място, намиращо се на около 12 мили източно от Йерусалим, в пустинята. Други я приемат за име на зъл дух или дори на Сатана. Но когато си припомним, че двата козела заедно представляват предобраз на Христос, върху Когото Господ „възложи беззаконието на всички ни“, и разгледаме основното значение на корена на тази дума (а именно „отделяне“), със сигурност трябва да предпочетем тълкуванието на онези, които смятат, че единият козел представлява извършеното изкупление, а другият, този „за Азазел“, представлява резултата от великото дело на изкуплението (а именно пълното отстраняване на греха). Единият козел, който бил „за Йехова“, се принасял като жертва за грях, чрез която се извършвало изкупление. Но греховете трябвало също да бъдат видимо отстранени и затова чрез изповядване те символично се възлагали върху другия козел, който след това бил „отпращан за Азазел“ в пустинята. Формата на тази дума изразява усилено значение и затова означава пълното отделяне на греха: той бил изцяло отнесен надалеч. Било важно резултатът от жертвите, които първосвещеникът принасял сам в светилището, да бъде въплътен във видимо действие; оттук и отпращането на „козела за отпущане“. Нямало значение какво ставало с него, тъй като целият смисъл на това действие се състоял в изпращането му в пустинята, като отнасял греха със себе си. Както козелът „за Йехова“ трябвало да свидетелства за вината, породена от греха, и за необходимостта от изкупителната кръв, така козелът „за Азазел“ трябвало да свидетелства за действеността на жертвата и за резултата от проливането на кръв — премахването на греха.
Покажи английския оригинал
(Lev. 16:8, 10, 26, Revised Version only here; rendered “scape-goat” in the Authorized Version). This word has given rise to many different views. Some Jewish interpreters regard it as the name of a place some 12 miles east of Jerusalem, in the wilderness. Others take it to be the name of an evil spirit, or even of Satan. But when we remember that the two goats together form a type of Christ, on whom the Lord “laid the iniquity of us all,” and examine into the root meaning of this word (viz., “separation”), the interpretation of those who regard the one goat as representing the atonement made, and the other, that “for Azazel,” as representing the effect of the great work of atonement (viz., the complete removal of sin), is certainly to be preferred. The one goat which was “for Jehovah” was offered as a sin-offering, by which atonement was made. But the sins must also be visibly banished, and therefore they were symbolically laid by confession on the other goat, which was then “sent away for Azazel” into the wilderness. The form of this word indicates intensity, and therefore signifies the total separation of sin: it was wholly carried away. It was important that the result of the sacrifices offered by the high priest alone in the sanctuary should be embodied in a visible transaction, and hence the dismissal of the “scape-goat.” It was of no consequence what became of it, as the whole import of the transaction lay in its being sent into the wilderness bearing away sin. As the goat “for Jehovah” was to witness to the demerit of sin and the need of the blood of atonement, so the goat “for Azazel” was to witness to the efficacy of the sacrifice and the result of the shedding of blood in the taking away of sin.