Псалми 42 BG1940

¹(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Корей Бог

²Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? Бог

³Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? Бог

⁴Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше. Бог

⁵Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му. Бог

⁶Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар. Бог Йордан Сенир Хълмът Мицар планината Ермон планината Мицар

⁷Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

⁸<Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми. Бог

⁹Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? Бог

¹⁰Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? Бог

¹¹Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой. Бог