планинска верига, където Ноевият ковчег спря след потопа машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Арарат – планинската верига, където Ноевият ковчег се спрял след потопа.
Ararat, the mountain range where Noah's ark came to rest after the flood.
Арарат е планинска верига, разположена в областта Армения, в днешна Източна Турция. Тя е най-известна като мястото, където Ноевият ковчег се спрял след големия потоп, както е записано в Бит 8:4. Конкретната планина често се отъждествява с планината Арарат, която има два върха: Голям Арарат и Малък Арарат.
В Библията Арарат се споменава и във връзка с исторически събития. В 4 Цар 19:37 и Ис 37:38 е записано, че Адрамелех и Шарецер, синовете на асирийския цар Сенахирим, избягали в Араратската земя, след като убили баща си. Това подсказва, че Арарат е бил признато географско и политическо образувание по времето на Асирийската империя.
Освен това в Ер 51:27 Арарат се споменава заедно с Мини и Асханаз като царства, призовани да се надигнат срещу Вавилон. Този пророчески откъс предсказва падането на Вавилон и ролята, която царствата на Арарат и неговите съюзници щели да изиграят в това събитие.
Библейските споменавания на Арарат подчертават значението му като географски ориентир и връзката му с важни събития в библейската история, най-вече спирането на Ноевия ковчег и запазването на живота след потопа. Споменаването на Арарат във връзка с политически съюзи и конфликти показва също значението му в геополитическата картина на древния Близък изток.
Ararat is a mountain range located in the region of Armenia, in present-day eastern Turkey. It is most famously known as the place where Noah's ark came to rest after the great flood, as recorded in Genesis 8:4. The specific mountain is often identified as Mount Ararat, which consists of two peaks: Greater Ararat and Lesser Ararat.
In the Bible, Ararat is also mentioned in the context of historical events. In 2Ki.19.37 and Isaiah 37:38, it is recorded that Adrammelech and Sharezer, the sons of Sennacherib, king of Assyria, fled to the land of Ararat after assassinating their father. This suggests that Ararat was a recognized geographical and political entity during the time of the Assyrian Empire.
Furthermore, in Jeremiah 51:27, Ararat is mentioned alongside Minni and Ashkenaz as kingdoms summoned to rise up against Babylon. This prophetic passage foretells the fall of Babylon and the role that the kingdoms of Ararat and its allies would play in this event.
The biblical references to Ararat highlight its significance as a geographical landmark and its association with important events in biblical history, most notably the landing of Noah's ark and the preservation of life after the flood. The mention of Ararat in the context of political alliances and conflicts also demonstrates its relevance in the geopolitical landscape of the ancient Near East.
Свещена земя или висока земя — името на страна, върху една от чиито планини ковчегът се спрял след оттеглянето на водите на Потопа (Бит. 8:4). Споменатите „планини“ вероятно били кюрдската планинска верига в Южна Армения. В 4 Цар 19:37, Ис. 37:38 думата е предадена като „Армения“ в Авторизирания превод, а в Ревизирания превод — като „Араратска земя“. В Ер. 51:27 името обозначава централната или южната част на Армения. Обикновено обаче то се отнася за една висока и почти недостъпна планина, която се издига величествено над равнината на Аракс. Тя има два конусовидни върха, отстоящи на около 7 мили един от друг, единият на 14,300 фута, а другият на 10,300 фута над равнището на равнината. Най-горните три хиляди фута от по-високия от тези върхове са покрити с вечен сняг. Персите я наричат Kuh-i-nuh, т.е. „планината на Ной“. Тази част на Армения била населена от народ, който говорел език, различен от всички познати днес езици, макар че той може да е бил сроден със съвременния грузински език. Около 900 г. пр. Хр. този народ заел клинописните знаци на Ниневия и от това време разполагаме с надписи на поредица от царе, които понякога се борели с Асирия. В края на седми век пр. Хр. царството Арарат престанало да съществува, а страната била завладяна от народ, чиито потомци са днешните арменци.
Sacred land or high land, the name of a country on one of the mountains of which the ark rested after the Flood subsided (Gen. 8:4). The “mountains” mentioned were probably the Kurdish range of South Armenia. In 2 Kings 19:37, Isa. 37:38, the word is rendered “Armenia” in the Authorized Version, but in the Revised Version, “Land of Ararat.” In Jer. 51:27, the name denotes the central or southern portion of Armenia. It is, however, generally applied to a high and almost inaccessible mountain which rises majestically from the plain of the Araxes. It has two conical peaks, about 7 miles apart, the one 14,300 feet and the other 10,300 feet above the level of the plain. Three thousand feet of the summit of the higher of these peaks is covered with perpetual snow. It is called Kuh-i-nuh, i.e., “Noah’s mountain”, by the Persians. This part of Armenia was inhabited by a people who spoke a language unlike any other now known, though it may have been related to the modern Georgian. About B.C. 900 they borrowed the cuneiform characters of Nineveh, and from this time we have inscriptions of a line of kings who at times contended with Assyria. At the close of the seventh century B.C. the kingdom of Ararat came to an end, and the country was occupied by a people who are ancestors of the Armenians of the present day.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, ab89be9) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Ararat@Gen.8.4-Jer) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, ararat_86) · Wikidata (CC0 1.0, Q72303)