Римляни 4 BG1940

¹И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Авраам

²Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Авраам Бог

³Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". Авраам Бог

⁴А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁵а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.

⁶Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: - Бог Давид

⁷"Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

⁸Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". Бог Исус Христос

⁹Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда". Авраам

¹⁰то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹¹И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹²и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан, Авраам

¹³Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Авраам

¹⁴Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁵понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁶Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни, Авраам

¹⁷(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. Бог

¹⁸<Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁹Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, - Сара

²⁰обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, Бог

²¹уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни. Бог

²²Затова му се вмени за правда.

²³Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него,

²⁴но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ, Бог Исус Христос

²⁵Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.