Името, дадено на кулата, която древните праотци на човешкия род построили в земята Сеннаар след Потопа (Бит. 11:1-9). Целта им при строежа на тази кула вероятно била тя да се вижда като сборен ориентир в обширната Сеннаарска равнина, в която се били преселили от планинските области на Арарат, и така да предотврати разпръсването им. Но Бог се намесил и осуетил замисъла им, като объркал езика им; оттук идва името Вавилон, означаващо „объркване“. Във вавилонските плочки има разказ за това събитие, както и за сътворението и Потопа.
Храмът на Бел, за който се предполага, че се намира на нейното място, е описан от гръцкия историк Херодот като много голям и великолепен храм, издигнат от вавилонците за техния бог Бел. Съкровищата, които Навуходоносор донесъл от Йерусалим, били поставени в този храм (2 Лет. 36:7).
Birs Nimrud, при древна Борсипа, на около 7 мили югозападно от Хила — съвременния град, който заема част от мястото на древния Вавилон — и на 6 мили от Ефрат, представлява огромна маса от натрошени и обгорели от огън отломки с обиколка около 2300 фута, която се издига рязко на височина 235 фута над пустинната равнина; с основание се смята за развалините на Вавилонската кула. Това е „една от най-внушителните развалини в страната“. Други смятат, че това са развалините на храма на Бел.
Покажи английския оригинал
The name given to the tower which the primitive fathers of our race built in the land of Shinar after the Deluge (Gen. 11:1-9). Their object in building this tower was probably that it might be seen as a rallying-point in the extensive plain of Shinar, to which they had emigrated from the uplands of Armenia, and so prevent their being scattered abroad. But God interposed and defeated their design by condounding their language, and hence the name Babel, meaning “confusion.” In the Babylonian tablets there is an account of this event, and also of the creation and the deluge.
The Temple of Belus, which is supposed to occupy its site, is described by the Greek historian Herodotus as a temple of great extent and magnificence, erected by the Babylonians for their god Belus. The treasures Nebuchadnezzar brought from Jerusalem were laid up in this temple (2 Chr. 36:7).
The Birs Nimrud, at ancient Borsippa, about 7 miles south-west of Hillah, the modern town which occupies a part of the site of ancient Babylon, and 6 miles from the Euphrates, is an immense mass of broken and fire-blasted fragments, of about 2,300 feet in circumference, rising suddenly to the height of 235 feet above the desert-plain, and is with probability regarded as the ruins of the tower of Babel. This is “one of the most imposing ruins in the country.” Others think it to be the ruins of the Temple of Belus.