Естир 9 BG1940
Инструменти за изследване
Текстови варианти: показва отбелязани в източника разлики в гръцкия или еврейския текст — други думи, правопис или пропуснати думи. Вариантите се показват отделно и не променят избрания превод.
Помощни ресурси
Източник и условия за възпроизвеждане
Издание 1940, дигитален текст от CCEL със запазени бележки. CCEL
А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше <времето> да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха), Юда
Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик. Мардохей
И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха. Юда
Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата, Аспата Далфон Фаршандата
На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса, Суза
А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха. Юда
<Това стана на> тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.
Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, <ден> за увеселение и за пируване, и добър ден, и <ден> за пращане подаръци {Еврейски: Дялове.} едни на други. Юда
с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,
като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите. Юда
Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило,
юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година; Юда
и тия дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им. Юда
И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата. Естир