юдеин, който живеел в Суза (Ест 2:5) машинен превод
Родословна линия: Кис › Семей › Яир › Мардохей
Зареждане на препратките към книгите…
Мардохей, братовчедът и настойникът на Естир, изиграл решаваща роля в спасяването на юдеите от заговора на Аман по време на управлението на персийския цар Асуир (Ксеркс).
Mordecai, Esther's cousin and guardian, played a crucial role in saving the Jews from Haman's plot during the reign of King Ahasuerus (Xerxes) of Persia.
Мардохей, видна фигура в книгата на Естир, бил юдеин, който живеел в персийската столица Суза по време на управлението на цар Асуир (Ксеркс I). Той бил син на Яир, от Вениаминовото племе, и бил отведен в изгнание от Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор (Ест 2:5-6).
Мардохей е най-известен с ролята си на братовчед и настойник на Естир, която станала царица на Персия. Когато родителите на Естир починали, Мардохей я приел като своя дъщеря и я отгледал (Ест 2:7). По-късно я посъветвал да пази в тайна юдейския си произход, когато била взета в царския харем (Ест 2:10).
Верността на Мардохей към царя се проявила, когато той разкрил заговор на двама царски евнуси да убият Асуир. Той съобщил за заговора и евнусите били обесени (Ест 2:21-23).
Отказът на Мардохей да се поклони на Аман, високопоставен служител в персийския двор, обаче довел до криза за юдейския народ. Аман, разгневен от неподчинението на Мардохей, замислил да унищожи всички юдеи в империята (Ест 3:5-6). Тогава Мардохей призовал Естир да се застъпи за своя народ, дори с риск за собствения си живот (Ест 4:13-14).
Благодарение на смелостта на Естир и напътствията на Мардохей заговорът на Аман бил разкрит и царят издал указ, който позволявал на юдеите да се защитават. Аман бил обесен на бесилката, която бил приготвил за Мардохей (Ест 7:9-10).
След тази победа Мардохей бил издигнат на висок пост в персийския двор, втори по ранг след царя (Ест 10:3). Той използвал влиянието си, за да съдейства за благополучието на юдейския народ и да установи празника Пурим в памет на избавлението му (Ест 9:20-32).
В цялата книга на Естир Мардохей е представен като мъдър, смел и верен водач, който рискувал собствения си живот, за да защити своя народ, и останал верен на юдейската си самоличност пред лицето на изпитанията.
Mordecai, a prominent figure in the book of Esther, was a Jewish man living in the Persian capital of Susa during the reign of King Ahasuerus (Xerxes I). He was the son of Jair, from the tribe of Benjamin, and had been taken into exile from Jerusalem by Nebuchadnezzar, the king of Babylon (Est 2:5-6).
Mordecai is best known for his role as the cousin and guardian of Esther, who became queen of Persia. When Esther's parents died, Mordecai took her as his own daughter and raised her (Est 2:7). He later advised her to keep her Jewish identity secret when she was taken into the king's harem (Est 2:10).
Mordecai's loyalty to the king was demonstrated when he uncovered a plot by two of the king's eunuchs to assassinate Ahasuerus. He reported the conspiracy, and the eunuchs were hanged (Est 2:21-23).
However, Mordecai's refusal to bow down to Haman, a high-ranking official in the Persian court, led to a crisis for the Jewish people. Haman, enraged by Mordecai's defiance, plotted to destroy all the Jews in the empire (Est 3:5-6). Mordecai then urged Esther to intervene on behalf of her people, even at the risk of her own life (Est 4:13-14).
Through Esther's courage and Mordecai's guidance, Haman's plot was exposed, and the king issued a decree allowing the Jews to defend themselves. Haman was hanged on the gallows he had prepared for Mordecai (Est 7:9-10).
After this victory, Mordecai was elevated to a high position in the Persian court, second only to the king (Est 10:3). He used his influence to promote the welfare of the Jewish people and institute the festival of Purim to commemorate their deliverance (Est 9:20-32).
Throughout the book of Esther, Mordecai is portrayed as a wise, courageous, and faithful leader who risked his own life to protect his people and remained committed to his Jewish identity in the face of adversity.
Син на Яир, от Вениаминовото племе. Изказвано е твърдението, че той бил отведен в плен с Йоахин и следователно в дванадесетата година на Асуир (Ксеркс) трябва да е бил поне на сто двадесет и девет години. Но думите в книгата Естир не водят непременно до този извод. Вероятно именно за Кис се казва (ст. 6), че „бил отведен с пленниците“.
Той живеел в Суза, столицата на Персия. Осиновил своята братовчедка Хадаса (Естир), останала сираче, и нежно я отгледал като своя дъщеря. Когато тя била отведена в царския харем и станала царица на мястото на свалената царица Астин, той бил назначен на някаква длъжност в двора на Асуир и бил един от онези, които „седели при царската порта“ (Ест 2:21). Докато заемал тази длъжност, разкрил заговор на евнусите да убият царя, който бил осуетен благодарение на неговата бдителност. Заслугите му към царя в този случай били надлежно записани в царските летописи.
Агагецът Аман (вж. съответната статия) бил издигнат на най-високото положение в двора. Мардохей отказал да му се поклони; а Аман, дълбоко засегнат от поведението на Мардохей, решил да го погуби чрез поголовното унищожение на юдейските изгнаници в цялата Персийска империя (Ест 3:8-15). Вестта за този жесток замисъл скоро достигнала до Мардохей, който съобщил за него на царица Естир, и чрез нейната мъдра и смела намеса замисълът бил осуетен. Юдеите били избавени от унищожение, Мардохей бил издигнат на висок пост, а Аман бил обесен на бесилката, която предварително бил издигнал за Мардохей (6:2-7:10). В памет на това забележително избавление юдеите и до днес празнуват празника (9:26-32) Пурим (вж. съответната статия).
The son of Jair, of the tribe of Benjamin. It has been alleged that he was carried into captivity with Jeconiah, and hence that he must have been at least one hundred and twenty-nine years old in the twelfth year of Ahasuerus (Xerxes). But the words of Esther do not necessarily lead to this conclusion. It was probably Kish of whom it is said (ver. 6) that he “had been carried away with the captivity.”
He resided at Susa, the metropolis of Persia. He adopted his cousin Hadassah (Esther), an orphan child, whom he tenderly brought up as his own daughter. When she was brought into the king’s harem and made queen in the room of the deposed queen Vashti, he was promoted to some office in the court of Ahasuerus, and was one of those who “sat in the king’s gate” (Esther 2:21). While holding this office, he discovered a plot of the eunuchs to put the king to death, which, by his vigilance, was defeated. His services to the king in this matter were duly recorded in the royal chronicles.
Haman (q.v.) the Agagite had been raised to the highest position at court. Mordecai refused to bow down before him; and Haman, being stung to the quick by the conduct of Mordecai, resolved to accomplish his death in a wholesale destruction of the Jewish exiles throughout the Persian empire (Esther 3:8-15). Tidings of this cruel scheme soon reached the ears of Mordecai, who communicated with Queen Esther regarding it, and by her wise and bold intervention the scheme was frustrated. The Jews were delivered from destruction, Mordecai was raised to a high rank, and Haman was executed on the gallows he had by anticipation erected for Mordecai (6:2-7:10). In memory of the signal deliverance thus wrought for them, the Jews to this day celebrate the feast (9:26-32) of Purim (q.v.).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Mordecai_2) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Mordecai@Est.2.5-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, mordecai_2107)