братовчедка на Мардохей (Ест 2:7) машинен превод
Родословна линия: Авихаил › Естир
Зареждане на препратките към книгите…
Естир, известна и като Адаса, е юдейска царица на Персия, която спасява народа си от геноцид.
Esther, also known as Hadassah, was a Jewish queen of Persia who saved her people from genocide.
Естир, родена с името Адаса, е юдейка, която става царица на Персия по време на управлението на цар Асуир (Ксеркс I). Тя е сираче, отгледано от братовчед ѝ Мардохей (Ест 2:7). Естир е избрана за царица, след като Асуир сваля царица Астин (Ест 2:17). Когато Аман, високопоставен служител, замисля да изтреби юдеите, Естир рискува живота си, като се явява пред царя без покана, за да разкрие заговора на Аман (Ест 4-5). В резултат Аман е обесен, а юдеите получават правото да се защитават, което води до избавлението им (Ест 7-8). Естир и Мардохей установяват празника Пурим в памет на това събитие (Ест 9:29-32). Нейната история е пример за смелост, вяра и Божия промисъл в закрилата на Неговия народ.
Esther, born Hadassah, was a Jewish woman who became the queen of Persia during the reign of King Ahasuerus (Xerxes I). She was an orphan raised by her cousin Mordecai (Est 2:7). Esther was chosen to be queen after Ahasuerus deposed Queen Vashti (Est 2:17). When Haman, a high-ranking official, plotted to exterminate the Jews, Esther risked her life by approaching the king uninvited to expose Haman's plot (Esther 4-5). As a result, Haman was hanged, and the Jews were given the right to defend themselves, leading to their deliverance (Esther 7-8). Esther and Mordecai instituted the Feast of Purim to commemorate this event (Est 9:29-32). Her story exemplifies courage, faith, and God's providence in protecting His people.
Царицата на Асуир и героиня на книгата, която носи нейното име. Тя била еврейка на име Hadas’sah (мирта), но когато влязла в царския харем, получила името, с което станала известна оттогава нататък (Ест 2:7). То е сирийско-арабска разновидност на персийската дума satarah, която означава звезда. Тя била дъщеря на Авихаил, вениаминец. Семейството ѝ не се възползвало от разрешението, дадено от Кир на изгнаниците да се върнат в Йерусалим; тя живеела при братовчед си Мардохей, който заемал някаква длъжност в двора на персийския цар „в престолния град Суза“. След като се развел с Астин, Асуир избрал Естир за своя жена. Скоро след това той дал на агагеца Аман, своя пръв министър, власт и пълномощия да избие и изтреби всички юдеи в цялата Персийска империя. Чрез намесата на Естир това страшно бедствие било предотвратено. Аман бил обесен на бесилката, която бил приготвил за Мардохей (Ест 7); а юдеите установили ежегоден празник, празника Пурим (вж. съответната статия), в памет на чудното си избавление. Това се случило около петдесет и две години след завръщането, в годината на големите битки при Платея и Микале (479 г. пр. Хр.).
Естир е представена в Библията като „жена с дълбоко благочестие, вяра, смелост, родолюбие и предпазливост, съчетани с решителност; предана дъщеря на своя осиновител, покорна и послушна на съветите му и стремяща се да сподели с него царското благоволение за доброто на юдейския народ. Във външността и обноските ѝ трябва да е имало особена изящност и обаяние, тъй като ‘тя придобивала благоволение в очите на всички, които я виждали’ (Ест 2:15). От библейския разказ също така е явно, че тя била издигната като оръдие в Божията ръка, за да предотврати унищожението на юдейския народ, да му осигури закрила и да подпомогне благосъстоянието и мира му по време на неговия плен.“
The queen of Ahasuerus, and heroine of the book that bears her name. She was a Jewess named Hadas’sah (the myrtle), but when she entered the royal harem she received the name by which she henceforth became known (Esther 2:7). It is a Syro-Arabian modification of the Persian word satarah, which means a star. She was the daughter of Abihail, a Benjamite. Her family did not avail themselves of the permission granted by Cyrus to the exiles to return to Jerusalem; and she resided with her cousin Mordecai, who held some office in the household of the Persian king at “Shushan in the palace.” Ahasuerus having divorced Vashti, chose Esther to be his wife. Soon after this he gave Haman the Agagite, his prime minister, power and authority to kill and extirpate all the Jews throughout the Persian empire. By the interposition of Esther this terrible catastrophe was averted. Haman was hanged on the gallows he had intended for Mordecai (Esther 7); and the Jews established an annual feast, the feast of Purim (q.v.), in memory of their wonderful deliverance. This took place about fifty-two years after the Return, the year of the great battles of Plataea and Mycale (B.C. 479).
Esther appears in the Bible as a “woman of deep piety, faith, courage, patriotism, and caution, combined with resolution; a dutiful daughter to her adopted father, docile and obedient to his counsels, and anxious to share the king’s favour with him for the good of the Jewish people. There must have been a singular grace and charm in her aspect and manners, since ‘she obtained favour in the sight of all them that looked upon her’ (Esther 2:15). That she was raised up as an instrument in the hand of God to avert the destruction of the Jewish people, and to afford them protection and forward their wealth and peace in their captivity, is also manifest from the Scripture account.”
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Hadassah_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Esther@Est.2.7-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, esther_1343)