Богинята на луната у финикийците, олицетворяваща пасивното начало в природата, тяхното главно женско божество; често се свързва с името на Ваал, бога на слънцето, тяхното главно мъжко божество (Съд. 10:6; 1 Цар. 7:4; 12:10). Тези имена често се срещат в множествено число (Астарот, Ваалим), вероятно за да обозначат различни статуи или различни форми на божествата. Това божество се споменава като Астарта на сидонците. Тя е Ищар на акадците и Астарта на гърците (Ер. 44:17; 3 Цар. 11:5, 33; 4 Цар. 23:13). По времето на Саул сред филистимците има храм на тази богиня (1 Цар. 31:10). Под името Ищар тя е едно от великите божества на асирийците. Финикийците я наричат Астарта. Соломон въвежда поклонението пред този идол (3 Цар. 11:33). Четиристотинте жреци на Езавел вероятно служат на него (3 Цар. 18:19). Наричана е „небесната царица“ (Ер. 44:25).
Покажи английския оригинал
The moon goddess of the Phoenicians, representing the passive principle in nature, their principal female deity; frequently associated with the name of Baal, the sun-god, their chief male deity (Judg. 10:6; 1 Sam. 7:4; 12:10). These names often occur in the plural (Ashtaroth, Baalim), probably as indicating either different statues or different modifications of the deities. This deity is spoken of as Ashtoreth of the Zidonians. She was the Ishtar of the Accadians and the Astarte of the Greeks (Jer. 44:17; 1 Kings 11:5, 33; 2 Kings 23:13). There was a temple of this goddess among the Philistines in the time of Saul (1 Sam. 31:10). Under the name of Ishtar, she was one of the great deities of the Assyrians. The Phoenicians called her Astarte. Solomon introduced the worship of this idol (1 Kings 11:33). Jezebel’s 400 priests were probably employed in its service (1 Kings 18:19). It was called the “queen of heaven” (Jer. 44:25).