място във Вавилония; родно място на някои завърнали се изгнаници машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Херув било място във Вавилония, откъдето някои юдейски изгнаници се завърнали в Йерусалим след вавилонския плен.
Cherub was a place in Babylonia from which some Jewish exiles returned to Jerusalem after the Babylonian captivity.
Херув се споменава два пъти в Библията, и двата пъти във връзка със завръщането на юдейските изгнаници от Вавилония в Йерусалим след вавилонския плен (Езд 2:59; Неем 7:61). В тези пасажи Херув е посочен заедно с други места, като Тел-Мелах и Тел-Харша, като родни места на някои от завръщащите се изгнаници.
Тези изгнаници не могат да докажат произхода си като израилтяни или да проследят родословието си до определени семейства. Това подсказва, че по време на вавилонския плен някои юдеи може да са се заселили в Херув и в други близки градове и с течение на времето семейните им записи са били изгубени или унищожени.
Точното местоположение на Херув е неизвестно, но вероятно е бил малък град или село във Вавилония, където по време на плена е живяла общност от юдейски изгнаници. Името „Херув“ може да произлиза от акадската дума „kāribu“, която означава „застъпник“ или „благославящ“, което евентуално указва религиозно значение на селището във вавилонската култура.
Споменаването на Херув в списъците на завръщащите се изгнаници подчертава трудностите, пред които са се изправяли някои юдеи при доказването на произхода си, и разнообразието от места, от които те се завръщат, за да възстановят Йерусалим и храма.
Cherub is mentioned twice in the Bible, both in the context of the return of Jewish exiles from Babylonia to Jerusalem after the Babylonian captivity (Ezra 2:59; Nehemiah 7:61). In these passages, Cherub is listed along with other places, such as Tel-melah and Tel-harsha, as the hometowns of some of the returning exiles.
These exiles were unable to prove their lineage as Israelites or to trace their ancestry to specific families. This suggests that during the Babylonian captivity, some Jews may have settled in Cherub and other nearby towns, and over time, their family records were lost or destroyed.
The exact location of Cherub is unknown, but it was likely a small town or village in Babylonia, where a community of Jewish exiles had lived during the captivity. The name "Cherub" may be derived from the Akkadian word "kāribu," which means "intercessor" or "one who blesses," possibly indicating a religious significance of the town in Babylonian culture.
The mention of Cherub in the lists of returning exiles highlights the challenges faced by some Jews in proving their heritage and the diversity of locations from which they returned to rebuild Jerusalem and the temple.
Множествено число херувими, названието на определени символични фигури, често споменавани в Писанието. За първи път те се споменават във връзка с изгонването на нашите прародители от Едем (Бит. 3:24). Не се дава никакво указание за техния облик или форма. Следващото им споменаване е, когато на Моисей било заповядано да осигури обзавеждането на скинията (Изх. 25:17-20; 26:1, 31). Бог обещал да общува с Моисей „измежду херувимите“ (25:22). По-късно този израз бил използван, за да обозначи Божието обиталище и присъствие (Числ. 7:89; 1 Цар. 4:4; Ис. 37:16; Пс. 80:1; 99:1). Във видението на Езекиил (10:1-20) те се явяват като живи същества, поддържащи Божия престол. От описанието им у Езекиил (1;10; 41:18, 19) се вижда, че били съставни фигури, които не приличали на никакъв реален обект в природата — изкуствено създадени образи с чертите и свойствата на няколко животни. Два херувима били поставени върху умилостивилището на ковчега; два с колосални размери го осенявали в Соломоновия храм. Езекиил (1:4-14) говори за четири; същият брой „живи същества“ се споменава в Откр. 4:6. Тези върху ковчега са наречени „херувими на славата“ (Евр. 9:5), тоест на Shechinah, или облака на славата, защото върху тях почивала видимата Божия слава. Те били поставени по един във всеки край на умилостивилището, с разперени нагоре криле и с лица, обърнати „едно към друго и към умилостивилището“. Били помазани със свещено масло, както самият ковчег и останалото свещено обзавеждане.
Херувимите били символични. Те били предназначени да представят духовни същества в непосредствено общение с Йехова. Някои ги разглеждат като символ на върховната управляваща сила, чрез която Бог осъществява действията на Своя промисъл (Пс. 18:10). Други ги тълкуват като свързани с изкуплението на хората и като символи на великите управители или служители на църквата. Съществуват и много други мнения за тях, които не е необходимо да се разглеждат тук. Като цяло изглежда най-приемливо да се смята, че тълкуването на символа се променя, както се променя и самият символ.
Тяхната служба била: (1) при изгонването на нашите прародители от Едем да възпрепятстват всякакъв достъп до дървото на живота; и (2) да образуват престола и колесницата на Йехова при Неговото явяване на земята. Той обитава между херувимите и седи върху тях (1 Цар. 4:4; Пс. 80:1; Езек. 1:26, 28).
Plural cherubim, the name of certain symbolical figures frequently mentioned in Scripture. They are first mentioned in connection with the expulsion of our first parents from Eden (Gen. 3:24). There is no intimation given of their shape or form. They are next mentioned when Moses was commanded to provide furniture for the tabernacle (Ex. 25:17-20; 26:1, 31). God promised to commune with Moses “from between the cherubim” (25:22). This expression was afterwards used to denote the Divine abode and presence (Num. 7:89; 1 Sam. 4:4; Isa. 37:16; Ps. 80:1; 99:1). In Ezekiel’s vision (10:1-20) they appear as living creatures supporting the throne of God. From Ezekiel’s description of them (1;10; 41:18, 19), they appear to have been compound figures, unlike any real object in nature; artificial images possessing the features and properties of several animals. Two cherubim were placed on the mercy-seat of the ark; two of colossal size overshadowed it in Solomon’s temple. Ezekiel (1:4-14) speaks of four; and this number of “living creatures” is mentioned in Rev. 4:6. Those on the ark are called the “cherubim of glory” (Heb. 9:5), i.e., of the Shechinah, or cloud of glory, for on them the visible glory of God rested. They were placed one at each end of the mercy-seat, with wings stretched upward, and their faces “toward each other and toward the mercy-seat.” They were anointed with holy oil, like the ark itself and the other sacred furniture.
The cherubim were symbolical. They were intended to represent spiritual existences in immediate contact with Jehovah. Some have regarded them as symbolical of the chief ruling power by which God carries on his operations in providence (Ps. 18:10). Others interpret them as having reference to the redemption of men, and as symbolizing the great rulers or ministers of the church. Many other opinions have been held regarding them which need not be referred to here. On the whole, it seems to be most satisfactory to regard the interpretation of the symbol to be variable, as is the symbol itself.
Their office was, (1) on the expulsion of our first parents from Eden, to prevent all access to the tree of life; and (2) to form the throne and chariot of Jehovah in his manifestation of himself on earth. He dwelleth between and sitteth on the cherubim (1 Sam. 4:4; Ps. 80:1; Ezek. 1:26, 28).
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, ab3ad14) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Cherub@Ezr.2.59-Neh) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, cherub_287)