първосвещеникът, който заповяда да ударят Павел (Деян 23:2) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Анания, първосвещеникът, председателствал съда над Павел и заповядал да го ударят по устата заради защитата му.
Ananias, the high priest, presided over Paul's trial and ordered him to be struck on the mouth for his defense.
Анания е първосвещеник по време на съдебния процес срещу Павел в Йерусалим. Когато Павел е доведен пред Синедриона, за да отговаря на обвиненията на юдейските водачи, Анания председателства заседанието. По време на защитата на Павел Анания заповядва на стоящите близо до него да го ударят по устата. Павел, който не знае, че Анания е първосвещеникът, го укорява, задето заповядва да бъде ударен в нарушение на закона. По-късно, когато Павел е доведен пред управителя Феликс, Анания, заедно с няколко старейшини и един оратор на име Тертил, излага обвиненията им срещу Павел, като го обвинява, че е смутител и предводител на сектата на назаряните.
Ananias was the high priest during the time of Paul's trial in Jerusalem. When Paul was brought before the Sanhedrin to face accusations from the Jewish leaders, Ananias presided over the proceedings. During Paul's defense, Ananias ordered those standing near Paul to strike him on the mouth. Paul, unaware that Ananias was the high priest, rebuked him for commanding him to be struck contrary to the law. Later, when Paul was brought before Felix the governor, Ananias, along with some elders and an orator named Tertullus, presented their case against Paul, accusing him of being a troublemaker and a ringleader of the Nazarene sect.
Първосвещеникът, пред когото Павел бил доведен по време на прокураторството на Феликс (Деян 23:2, 5, 24). Той толкова се разгневил от достойното изявление на Павел: „До този ден съм живял пред Бога с напълно чиста съвест“, че заповядал на един от служителите си да го удари по устата. Засегнат от това непредизвикано оскърбление, Павел веднага отвърнал: „Бог ще те удари, стено варосана.“ Когато му напомнили, че Анания е първосвещеникът, на чиято длъжност се дължи пълно уважение, той отговорил: „Не знаех, братя, че той е първосвещеникът“ (Деян 23:5). Този израз е породил известно затруднение, тъй като едва ли е вероятно Павел да не е знаел такъв общоизвестен факт. Изразът може да означава (а), че в този момент Павел не е съобразил почитта, дължима на първосвещеника; или (б), както смятат други, че Павел е говорил иронично, сякаш е казал: „Първосвещеникът нарушава закона! Божият първосвещеник е тиранин и закононарушител! Виждам човек в бели одежди и чух гласа му, но това със сигурност не може, не бива да бъде гласът на първосвещеника.“ (Вж. д-р Линдзи върху Деян, на съответното място.) (в) Други смятат, че поради слабо зрение Павел не могъл да забележи, че говорещият е първосвещеникът. Както и да се обяснява всичко това обаче, Павел, въпреки всичките си достойнства, не достига примера на своя божествен Учител, Който, когато Го хулели, не отвръщал с хула.
The high priest before whom Paul was brought in the procuratorship of Felix (Acts 23:2, 5, 24). He was so enraged at Paul’s noble declaration, “I have lived in all good conscience before God until this day,” that he commanded one of his attendants to smite him on the mouth. Smarting under this unprovoked insult, Paul quickly replied, “God shall smite thee, thou whited wall.” Being reminded that Ananias was the high priest, to whose office all respect was to be paid, he answered, “I wist not, brethren, that he was the high priest” (Acts 23:5). This expression has occasioned some difficulty, as it is scarcely probable that Paul should have been ignorant of so public a fact. The expression may mean (a) that Paul had at the moment overlooked the honour due to the high priest; or (b), as others think, that Paul spoke ironically, as if he had said, “The high priest breaking the law! God’s high priest a tyrant and a lawbreaker! I see a man in white robes, and have heard his voice, but surely it cannot, it ought not to be, the voice of the high priest.” (See Dr. Lindsay on Acts, in loco.) (c) Others think that from defect of sight Paul could not observe that the speaker was the high priest. In all this, however, it may be explained, Paul, with all his excellency, comes short of the example of his divine Master, who, when he was reviled, reviled not again.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Ananias_3) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Ananias@Act.23.2-) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, ananias_260)