слуга на цар Йосия (4 Цар 22:12) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Асая бил слуга на цар Йосия, изпратен да се допита до пророчицата Олда относно Книгата на закона (4 Цар 22:12, 14; 2 Лет 34:20).
Asaiah was a servant of King Josiah sent to consult the prophetess Huldah about the Book of the Law (2Ki.22.12, 14; 2Ch.34.20).
Асая е служител на юдейския цар Йосия по времето, когато Книгата на закона е открита в храма. Когато книгата е прочетена пред Йосия, той раздира дрехите си от скръб и изпраща Асая заедно с няколко други да се допитат до Господ чрез пророчицата Олда. Олда потвърждава, че проклятията, записани в книгата, ще постигнат Юда заради идолопоклонството на народа, но че Йосия няма да види това наказание поради смирената си реакция. Участието на Асая в това събитие подсказва, че той е доверен служител на царя и има роля в религиозните реформи на Йосия.
Asaiah was a servant of King Josiah of Judah during the time when the Book of the Law was discovered in the Temple. When the book was read to Josiah, he tore his robes in distress and sent Asaiah, along with several others, to inquire of the Lord through the prophetess Huldah. Huldah confirmed that the curses written in the book would come upon Judah for their idolatry but that Josiah would not see this judgment because of his humble response. Asaiah's involvement in this event suggests he was a trusted servant of the king and played a role in Josiah's religious reforms.
Синът на Амос (Ис. 1:1; 2:1), който явно бил човек със скромно обществено положение. Съпругата му била наричана „пророчицата“ (8:3), било защото била надарена с пророческа дарба като Девора (Съд. 4:4) и Олда (4 Цар 22:14-20), било просто защото била съпруга на „пророка“ (Ис. 38:1). Той имал двама синове, които носели символични имена.
Изпълнявал пророческото си служение по време на царуването на Озия (или Азария), Йотам, Ахаз и Езекия (1:1). Озия царувал петдесет и две години (810–759 г. пр. Хр.) и Исаия трябва да е започнал своето служение няколко години преди смъртта на Озия, вероятно през 762 г. пр. Хр. Живял до четиринадесетата година на Езекия и по всяка вероятност надживял този владетел (който починал през 698 г. пр. Хр.), а може и в продължение на няколко години да е бил съвременник на Манасия. Така Исаия може да е пророкувал през дълъг период от поне шестдесет и четири години.
Първото му призоваване към пророческото служение не е записано. Второ призоваване получил „в годината, когато умря цар Озия“ (Ис. 6:1). Той изпълнявал служението си с непоколебима твърдост и смелост във всичко, което засягало интересите на вярата. Не прикривал нищо и не премълчавал нищо от страх пред човек. Отличавал се също със своята духовност и с дълбокото си благоговение пред „Светия Израилев“.
В ранната си младост Исаия трябва да е бил силно развълнуван от нахлуването на асирийския владетел Пул (вж. съответната статия) в Израил, 4 Цар 15:19; а двадесет години по-късно, когато вече бил започнал служението си — от нахлуването на Теглат-Феласар и завоевателните му походи. В тази криза юдейският цар Ахаз отказал да се съюзи с царете на Израил и Сирия срещу асирийците и поради това бил нападнат и победен от Расин от Дамаск и Факей от Самария (4 Цар 16:5; 2 Лет. 28:5, 6). Така унизен, Ахаз застанал на страната на Асирия и потърсил помощта на Теглат-Феласар срещу Израил и Сирия. Вследствие на това Расин и Факей били победени и мнозина от народа били отведени в плен в Асирия (4 Цар 15:29; 16:9; 1 Лет. 5:26). Скоро след това Салманасар решил да покори напълно Израилското царство. Самария била превзета и разрушена (722 г. пр. Хр.). Докато Ахаз царувал, Юдейското царство не било обезпокоявано от асирийската сила; но след възкачването си на престола Езекия (726 г. пр. Хр.), който „въстана против асирийския цар“ (4 Цар 18:7), насърчаван в това от Исаия, който увещавал народа да възложи цялото си упование на Йехова (Ис. 10:24; 37:6), сключил съюз с египетския цар (Ис. 30:2-4). Това подтикнало асирийския цар да заплаши юдейския цар и накрая да нахлуе в страната. Сенахирим (701 г. пр. Хр.) повел мощна армия във Филистимската земя. Езекия изпаднал в отчаяние и се покорил на асирийците (4 Цар 18:14-16). Но след кратко време отново избухнала война и Сенахирим (вж. съответната статия) отново повел армия във Филистимската земя, един отряд от която заплашил Йерусалим (Ис. 36:2-22; 37:8). По този повод Исаия насърчил Езекия да се противопостави на асирийците (37:1-7), след което Сенахирим изпратил заплашително писмо до Езекия, което той „разгърна пред Господа“ (37:14). Тогава Божият съд се стоварил върху асирийското войнство. „Подобно на Асуир в Гърция, Сенахирим никога не се съвзел от потресението, причинено от бедствието в Юдея. Той не предприел повече походи нито срещу южната част на Филистимската земя, нито срещу Египет.“ Останалите години от царуването на Езекия били мирни (2 Лет. 32:23, 27-29). Исаия вероятно доживял до края му, а може би и до царуването на Манасия, но времето и начинът на смъртта му са неизвестни. Съществува предание, че загинал като мъченик при възраждането на езичеството по времето на Манасия (вж. съответната статия).
The son of Amoz (Isa. 1:1; 2:1), who was apparently a man of humble rank. His wife was called “the prophetess” (8:3), either because she was endowed with the prophetic gift, like Deborah (Judg. 4:4) and Huldah (2 Kings 22:14-20), or simply because she was the wife of “the prophet” (Isa. 38:1). He had two sons, who bore symbolical names.
He exercised the functions of his office during the reigns of Uzziah (or Azariah), Jotham, Ahaz, and Hezekiah (1:1). Uzziah reigned fifty-two years (B.C. 810-759), and Isaiah must have begun his career a few years before Uzziah’s death, probably B.C. 762. He lived till the fourteenth year of Hezekiah, and in all likelihood outlived that monarch (who died B.C. 698), and may have been contemporary for some years with Manasseh. Thus Isaiah may have prophesied for the long period of at least sixty-four years.
His first call to the prophetical office is not recorded. A second call came to him “in the year that King Uzziah died” (Isa. 6:1). He exercised his ministry in a spirit of uncompromising firmness and boldness in regard to all that bore on the interests of religion. He conceals nothing and keeps nothing back from fear of man. He was also noted for his spirituality and for his deep-toned reverence toward “the holy One of Israel.”
In early youth Isaiah must have been moved by the invasion of Israel by the Assyrian monarch Pul (q.v.), 2 Kings 15:19; and again, twenty years later, when he had already entered on his office, by the invasion of Tiglath-pileser and his career of conquest. Ahaz, king of Judah, at this crisis refused to co-operate with the kings of Israel and Syria in opposition to the Assyrians, and was on that account attacked and defeated by Rezin of Damascus and Pekah of Samaria (2 Kings 16:5; 2 Chr. 28:5, 6). Ahaz, thus humbled, sided with Assyria, and sought the aid of Tiglath-pileser against Israel and Syria. The consequence was that Rezin and Pekah were conquered and many of the people carried captive to Assyria (2 Kings 15:29; 16:9; 1 Chr. 5:26). Soon after this Shalmaneser determined wholly to subdue the kingdom of Israel. Samaria was taken and destroyed (B.C. 722). So long as Ahaz reigned, the kingdom of Judah was unmolested by the Assyrian power; but on his accession to the throne, Hezekiah (B.C. 726), who “rebelled against the king of Assyria” (2 Kings 18:7), in which he was encouraged by Isaiah, who exhorted the people to place all their dependence on Jehovah (Isa. 10:24; 37:6), entered into an alliance with the king of Egypt (Isa. 30:2-4). This led the king of Assyria to threaten the king of Judah, and at length to invade the land. Sennacherib (B.C. 701) led a powerful army into Palestine. Hezekiah was reduced to despair, and submitted to the Assyrians (2 Kings 18:14-16). But after a brief interval war broke out again, and again Sennacherib (q.v.) led an army into Palestine, one detachment of which threatened Jerusalem (Isa. 36:2-22; 37:8). Isaiah on that occasion encouraged Hezekiah to resist the Assyrians (37:1-7), whereupon Sennacherib sent a threatening letter to Hezekiah, which he “spread before the Lord” (37:14). The judgement of God now fell on the Assyrian host. “Like Xerxes in Greece, Sennacherib never recovered from the shock of the disaster in Judah. He made no more expeditions against either Southern Palestine or Egypt.” The remaining years of Hezekiah’s reign were peaceful (2 Chr. 32:23, 27-29). Isaiah probably lived to its close, and possibly into the reign of Manasseh, but the time and manner of his death are unknown. There is a tradition that he suffered martyrdom in the heathen reaction in the time of Manasseh (q.v.).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Asaiah_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Asaiah@2Ki.22.12-2Ch) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, asahiah_324)