Едно от първоначалните племена, разпръснати из Филистимската земя, от Ермон до Гаваон на юг. Името се тълкува като „жители на вътрешността“ или „селяни“ (Бит. 10:17; 1 Лет. 1:15). Вероятно са били разклонение на хетите. По времето, когато Яков се завърнал в Ханаан, евеецът Емор бил „князът на земята“ (Бит. 24:2-28).
Следващото им споменаване е по време на завладяването на Ханаан (Ис.Нав. 9:7; 11:19). Те обитавали главно северните покрайнини на западната част на Филистимската земя (Ис.Нав. 11:3; Съд. 3:3). Остатък от тях все още съществувал по времето на Соломон (3 Цар. 9:20).
Покажи английския оригинал
One of the original tribes scattered over Palestine, from Hermon to Gibeon in the south. The name is interpreted as “midlanders” or “villagers” (Gen. 10:17; 1 Chr. 1:15). They were probably a branch of the Hittites. At the time of Jacob’s return to Canaan, Hamor the Hivite was the “prince of the land” (Gen. 24:2-28).
They are next mentioned during the Conquest (Josh. 9:7; 11:19). They principally inhabited the northern confines of Western Palestine (Josh. 11:3; Judg. 3:3). A remnant of them still existed in the time of Solomon (1 Kings 9:20).