Място, където израилтяните роптаха и бяха наказани машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Киврот-Хатаава, което означава „гробове на похотта“, било място, където израилтяните роптаели, че нямат месо, и били наказани с язва (Числ 11:34-35; 33:16-17; Втор 9:22).
Kibroth-hattaavah, meaning "graves of craving," was a place where the Israelites complained about the lack of meat and were punished with a plague (Numbers 11:34-35; 33:16-17; Deu.9.22).
Киврот-Хатаава, което означава „гробове на ламтежа“, било място, където израилтяните станували по време на пътуването си през пустинята, след като напуснали планината Синай (Числ 33:16-17). На това място народът се оплакал от липсата на месо и изразил желанието си да се върне в Египет (Числ 11:4-6). В отговор на оплакването им Бог изпратил пъдпъдъци, за да има народът какво да яде. Но докато месото било още между зъбите им, Бог ги поразил с тежка напаст и мнозина умрели (Числ 11:31-34). Мястото било наречено Киврот-Хатаава заради гробовете на онези, които ламтели за месо. По-късно Моисей напомнил на израилтяните за тази случка като пример за техния бунт срещу Бога (Втор 9:22). Точното местоположение на Киврот-Хатаава на Синайския полуостров е неизвестно.
Kibroth-hattaavah, which means "graves of craving," was a place where the Israelites camped during their wilderness journey after leaving Mount Sinai (Numbers 33:16-17). At this location, the people complained about the lack of meat and expressed their desire to return to Egypt (Numbers 11:4-6). In response to their complaint, God sent quail for the people to eat. However, while the meat was still between their teeth, God struck them with a severe plague, and many died (Numbers 11:31-34). The place was named Kibroth-hattaavah because of the graves of those who had craved meat. Moses later reminded the Israelites of this incident as an example of their rebellion against God (Deu.9.22). The exact location of Kibroth-hattaavah in the Sinai Peninsula is unknown.
Гробовете на копнежа или на похотта; един от становете на израилтяните в пустинята. Вероятно се намирал във Wady Murrah и е отъждествяван с Erweis el-Ebeirig, където са открити останки от древен лагер, на около 30 мили североизточно от Синай и точно на един ден път от ‘Ain Hudherah.
„Тук започнали трудностите по пътя. Първо сред народа се надигнали оплаквания, вероятно заради горещината, умората и лишенията по време на прехода; тогава Бог веднага ги наказал с мълния, която паднала върху задната част на стана и убила много хора, но престанала след застъпничеството на Моисей (Числ. 11:1, 2). После множеството било обзето от отвращение, задето ден след ден нямало какво да яде освен манна — никакво разнообразие, никакво месо, никаква риба, никакви зеленчуци със силен вкус, никакви сочни плодове... Народът се погнусил от „леката храна“ и извикал към Моисей: „Дай ни месо, дай ни месо, за да ядем.““ В това тежко положение Моисей в отчаяние извикал към Бога. Дошъл отговор. Бог изпратил „огромно ято пъдпъдъци, с които народът задоволявал ненаситния си апетит цял месец. Тогава върху тях се стоварило наказание: те се погнусили от храната, която били пожелали; тя предизвикала болест сред тях; Божият гняв усилил болестта до мор и последвала голяма смъртност. Мъртвите били погребани извън стана; и в памет на човешкия грях и Божия гняв мястото на техните гробове получило името Киврот-Хатаава — Гробовете на похотта“ (Числ. 11:34, 35; 33:16, 17; Втор. 9:22; срв. Пс. 78:30, 31)., „Моисей“ от Роулинсън, с. 175. От този стан те потеглили на североизток към Асирот.
The graves of the longing or of lust, one of the stations of the Israelites in the wilderness. It was probably in the Wady Murrah, and has been identified with the Erweis el-Ebeirig, where the remains of an ancient encampment have been found, about 30 miles north-east of Sinai, and exactly a day’s journey from ‘Ain Hudherah.
“Here began the troubles of the journey. First, complaints broke out among the people, probably at the heat, the toil, and the privations of the march; and then God at once punished them by lightning, which fell on the hinder part of the camp, and killed many persons, but ceased at the intercession of Moses (Num. 11:1, 2). Then a disgust fell on the multitude at having nothing to eat but the manna day after day, no change, no flesh, no fish, no high-flavoured vegetables, no luscious fruits...The people loathed the ‘light food,’ and cried out to Moses, ‘Give us flesh, give us flesh, that we may eat.’” In this emergency Moses, in despair, cried unto God. An answer came. God sent “a prodigious flight of quails, on which the people satiated their gluttonous appetite for a full month. Then punishment fell on them: they loathed the food which they had desired; it bred disease in them; the divine anger aggravated the disease into a plague, and a heavy mortality was the consequence. The dead were buried without the camp; and in memory of man’s sin and of the divine wrath this name, Kibroth-hattaavah, the Graves of Lust, was given to the place of their sepulchre” (Num. 11:34, 35; 33:16, 17; Deut. 9:22; comp. Ps. 78:30, 31)., Rawlinson’s Moses, p. 175. From this encampment they journeyed in a north-eastern direction to Hazeroth.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, ae7836a) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Kibroth-hattaavah@Num.11.34-Deu) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, kibroth-hattaavah_685)