Неемия 6 BG1940

¹А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време, Гешем Санавалат Товия Арабия

²Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в <едно от> селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло. Гешем Санавалат Кефирим Оно

³И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?

⁴И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.

⁵Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му, Санавалат

⁶в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар. Гешем Юда

⁷Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно. Юда Йерусалим

⁸Тогава пратих до него <човеци> да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.

⁹Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, <о Боже>, подкрепи Ти ръцете ми. Бог

¹⁰Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той <ми> каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият. Бог Делая Метавеил Мехетавеил Мехетавеил Шемая

¹¹Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза.

¹²И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили. Санавалат Товия Бог

¹³С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят.

¹⁴Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат. Санавалат Товия Бог Ноадия

¹⁵Така се свърши стената на двадесет и петия <ден> от <месец> Елул, за петдесет и два дни.

¹⁶И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог. Бог

¹⁷При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и <писма> от Товия дохождаха до тях. Товия Юда

¹⁸Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат <привързани>, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син. Юда Ара Варахия Дъщерята на Мешулам Дъщерята на Мешулам Дъщерята на Шехания Йоанан Йоанан Йоанан Мешулам Шехания Шехания Шехания

¹⁹Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши. Товия