Ездра

Ездра бил свещеник и книжник, който повел група юдейски изгнаници обратно в Йерусалим и изиграл ключова роля в духовното обновление на народа.

Ездра бил виден юдейски свещеник и книжник, който живял през персийския период. Той бил потомък на Аарон, първия първосвещеник на Израил (Езд 7:1-5). Ездра бил известен със своята отдаденост на изучаването и преподаването на Моисеевия закон (Езд 7:6, 10). През седмата година от царуването на персийския цар Артаксеркс той повел група юдейски изгнаници от Вавилон към Йерусалим (Езд 7:7-8). След пристигането си в Йерусалим Ездра открил, че много от юдеите, включително свещеници и левити, били сключили бракове с представители на езическите народи в страната (Езд 9:1-2). Ездра се молил и изповядал греховете на народа, което довело до духовно обновление и разтрогване на смесените бракове (Езд 10). Ездра изиграл значителна роля и в преподаването на Закона на народа и в ръководенето на церемонията по подновяване на завета (Неем 8). Той работил в тясно сътрудничество с Неемия, управителя на Юдея, за възстановяването на Йерусалим и за възобновяването на духовния живот на юдейската общност (Неем 12:26, 36).

„Книжникът“, който предвождал втората група изгнаници, завърнали се от Вавилон в Йерусалим през 459 г. пр. Хр., и автор на книгата от Свещеното Писание, която носи неговото име. Той бил син, или може би внук, на Сераия (4 Цар. 25:18-21) и пряк потомък на Финеес, сина на Аарон (Езд 7:1-5). Всичко, което знаем за личния му живот, се съдържа в последните четири глави на неговата книга, както и в Неем. 8 и 12:26.

В седмата година от царуването на Артаксеркс Лонгиман (вж. ДАРИЙ) той получил разрешение да отиде в Йерусалим и да вземе със себе си група израилтяни (Езд 8). Артаксеркс проявил голям интерес към начинанието на Ездра, като му дал „всичко, което поискал“, и го обсипал с дарове за Божия дом. Ездра събрал групата изгнаници, вероятно общо около 5000 души, които били готови да отидат с него в Йерусалим, на бреговете на Ахава, където те почивали три дни и били подредени за похода си през пустинята, завършил за четири месеца. Действията му в Йерусалим след пристигането му там са записани в неговата книга.

Той бил „книжник, вещ в Моисеевия закон“, който „бил насочил сърцето си да изучава закона на Господа, да го изпълнява и да учи Израил на наредби и съдби“. „Той е — казва професор Бини — първият ясно очертан пример за категория хора, които оттогава никога не са преставали да съществуват в църквата: хора с богата духовна ученост, които посвещават живота си на изучаването на Свещеното Писание, за да бъдат способни да го тълкуват за наставлението и назиданието на църквата. Показателно е, че най-ранното споменаване на амвона се среща в разказа за служението на Ездра (Неем. 8:4). Той бил много повече учител, отколкото свещеник. От разказа за трудовете му в книгата на Неемия научаваме, че той се грижел целият народ да бъде наставляван в Моисеевия закон; и няма основание да отхвърляме неизменното предание на юдеите, което свързва неговото име със събирането и редактирането на старозаветния канон. Окончателното завършване на канона може да е било и вероятно е било дело на по-късно поколение; но изглежда, че Ездра до голяма степен му придал облика, в който той все още се среща в еврейската Библия. Когато към това се добави, че цялостната организация на синагогата води началото си от този период, става ясно, че тази епоха била преди всичко време на изучаване на Библията“ („Псалмите: тяхната история и др.“).

За около четиринадесет години, т.е. до 445 г. пр. Хр., нямаме сведения за случилото се в Йерусалим, след като Ездра уредил религиозните и гражданските дела на народа. През тази година на сцената се появява друга изтъкната личност — Неемия. След като разрушената градска стена била възстановена от Неемия, в Йерусалим се състояло голямо събиране на народа в подготовка за освещаването на стената. В определения ден цялото население се събрало и Ездра и неговите помощници му прочели закона на глас (Неем. 8:3). Забележителната сцена е описана подробно. Настъпило голямо религиозно пробуждане. В продължение на няколко последователни дни те провеждали тържествени събрания, изповядвали греховете си и принасяли тържествени жертви. Отпразнували също празника Шатри с голяма тържественост и радостен възторг, а след това подновили завета си като народ да принадлежат на Господа. Злоупотребите били отстранени, уредбата на храмовото служение била завършена и вече оставало единствено освещаването на градските стени (Неем. 12).