вътрешното светилище на скинията и храма машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Светото място било вътрешното светилище на скинията и храма.
The Holy Place was the inner sanctuary of the Tabernacle and Temple.
Светилището обозначава вътрешното свещено пространство на скинията, а по-късно и на храма, където свещениците изпълнявали своите задължения. То било отделено от външния двор със завеса (Изх 26:33). В светилището се намирали светилникът, масата с хлябовете на предложението и кадилният жертвеник (Изх 31:8; 35:19; 39:1). Само посветени свещеници можели да влизат в светилището (Изх 28:29,43; 29:30). Извършваните там обреди включвали кадене с тамян и принасяне на приноси (Лев 6:30; Числ 28:7). Светилището символизирало Божието присъствие сред Неговия народ, макар достъпът до него да бил ограничен. В Новия завет Христовата жертва отворила пътя за вярващите да влизат в Божието присъствие (Евр 9:12; 10:19).
The Holy Place refers to the inner sanctuary of the Tabernacle and later the Temple, where the priests performed their duties. It was separated from the outer court by a veil (Exodus 26:33). The Holy Place contained the lampstand, the table of showbread, and the altar of incense (Exodus 31:8; 35:19; 39:1). Only consecrated priests could enter the Holy Place (Exodus 28:29,43; 29:30). Rituals performed there included burning incense and presenting offerings (Leviticus 6:30; Numbers 28:7). The Holy Place represented God's presence among His people, though access was restricted. In the New Testament, Christ's sacrifice opened the way for believers to enter God's presence (Hebrews 9:12; 10:19).
Едната от двете части, на които била разделена скинията (Изх 26:31; 37:17-25; Евр 9:2). Била дълга 20 лакътя, а височината и ширината ѝ били по 10 лакътя. Осветявала се от златния светилник, тъй като нямала отвор, през който да прониква светлина. В нея се намирали масата на хлябовете на предложението (Изх 25:23-29) и златният кадилен жертвеник (30:1-11). Била отделена от Светая Светих със завеса от най-скъпи материи и с най-ярки цветове.
В това отношение устройството на храма (вж. съответната статия) било същото. В него стените от дялан камък били облицовани с кедрово дърво, покрити със злато и украсени с красиви резби. От преддверието се влизало през двукрили врати, покрити със злато и богато украсени с релефи. Извън светилището стоял големият съд, или „море“, от лята мед, поддържан от дванадесет вола, по три обърнати във всяка посока, който можел да побере две хиляди вата вода. Освен него имало десет умивалника и медния жертвеник за всеизгаряния.
One of the two portions into which the tabernacle was divided (Ex. 26:31; 37:17-25; Heb. 9:2). It was 20 cubits long and 10 in height and breadth. It was illuminated by the golden candlestick, as it had no opening to admit the light. It contained the table of showbread (Ex. 25:23-29) and the golden altar of incense (30:1-11). It was divided from the holy of holies by a veil of the most costly materials and the brightest colours.
The arrangement of the temple (q.v.) was the same in this respect. In it the walls of hewn stone were wainscotted with cedar and overlaid with gold, and adorned with beautiful carvings. It was entered from the porch by folding doors overlaid with gold and richly embossed. Outside the holy place stood the great tank or “sea” of molten brass, supported by twelve oxen, three turned each way, capable of containing two thousand baths of water. Besides this there were ten lavers and the brazen altar of burnt sacrifice.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a13cde9) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Holy_Place@Exo.26.33-Heb) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, holy_place_574)