Планинска област, известна със своите кедри машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Ливан – планинска област северно от Израил, известна със своите кедри и като символ на сила и красота (3 Цар 4:33; Пс 92:12).
Lebanon, a mountainous region north of Israel, known for its cedar trees and as a symbol of strength and beauty (1Ki.4.33; Psalm 92:12).
Ливан е планинска област на север от Израил, известна с величествените си кедри и природната си красота. Споменава се многократно в Стария завет. Ливанските кедри били високо ценени заради качеството си и били използвани при строежа на храма и други важни сгради (3 Цар 5:6, 9, 14; 2 Лет 2:8, 16; Езд 3:7). Ливан често се използва като символ на сила, благоденствие и красота (Пс 72:16; 92:12; П.П 4:11, 15; 5:15). Споменава се и във връзка с Божията сила и съд (Пс 29:5, 6; Ис 2:13; 10:34; Ер 22:6, 23; Ав 2:17). Ливан е описан като част от Обетованата земя (Втор 1:7; 11:24; Ис.Нав 1:4) и бил област, в която останали някои ханаански жители (Съд 3:3). Красотата и величието на Ливан служат за описание на славата и великолепието на бъдещото Божие царство (Ис 35:2; 60:13; Ос 14:5-7).
Lebanon is a mountainous region located north of Israel, known for its majestic cedar trees and natural beauty. It is mentioned numerous times throughout the Old Testament. The cedars of Lebanon were highly prized for their quality and were used in the construction of the Temple and other important buildings (1Ki.5.6, 9, 14; 2Ch.2.8, 16; Ezra 3:7). Lebanon is often used as a symbol of strength, prosperity, and beauty (Psalm 72:16; 92:12; Sng.4.11, 15; 5:15). It is also mentioned in the context of God's power and judgment (Psalm 29:5, 6; Isaiah 2:13; 10:34; Jeremiah 22:6, 23; Habakkuk 2:17). Lebanon is described as part of the Promised Land (Deu.1.7; 11:24; Joshua 1:4) and was a region where some Canaanite inhabitants remained (Judges 3:3). The beauty and majesty of Lebanon are used to illustrate the glory and splendor of the future kingdom of God (Isaiah 35:2; 60:13; Hosea 14:5-7).
Бял; „бялата планина на Сирия“ е най-високата и най-прочута планинска верига в Сирия. Тя е разклонение, което се простира на юг от Кавказ и в долния си край се разделя на две успоредни вериги — източната, или Антиливан, и западната, или същински Ливан. Те ограждат дълга долина (Ис.Нав. 11:17), широка от 5 до 8 мили, наричана от римските писатели Келесирия, а днес el-Buka’a, „долината“ — продължение на долината на Йордан.
Същинският Ливан, Jebel es-Sharki, започва в южния си край от дефилето на Леонтес, древната Литани, и се простира на североизток, успоредно на средиземноморския бряг, до река Елевтер, при равнината на Емеса, „входа към Емат“ (Числ. 34:8; 3 Цар. 8:65), с обща дължина около 90 географски мили. Средната височина на тази верига е от 6000 до 8000 фута; връх Jebel Mukhmel е висок около 10 200 фута, а Санин — около 9000. Най-високите върхове са покрити с вечен сняг и лед. В усамотените кътчета на веригата все още, както и в древността, има изобилие от диви зверове (4 Цар. 14:9; П.П. 4:8). Пейзажите на Ливан се отличават със своето величие и красота и са дали на свещените писатели много изразителни сравнения (Пс. 29:5, 6; 72:16; 104:16-18; П.П. 4:15; Ис. 2:13; 35:2; 60:13; Ос. 14:5). Той е прочут със своите кедри (П.П. 5:15), вина (Ос. 14:7) и прохладни води (Ер. 18:14). Древните му жители били гевалците и евейците (Ис.Нав. 13:5; Съд. 3:3). Той бил част от Финикийското царство (3 Цар. 5:2-6).
Източната верига, или Антиливан, или „Ливан към изгрев слънце“, се простира почти успоредно на западната от равнината на Емеса, докато на юг се свърже с хълмовете на Галилея. Височината на тази верига е около 5000 фута. Най-високият ѝ връх е Ермон (вж. съответната статия), от който се разклоняват множество по-малки вериги.
Ливан се споменава за първи път в описанието на границата на Палестина (Втор. 1:7; 11:24). Бил отреден на Израил, но никога не бил завладян (Ис.Нав. 13:2-6; Съд. 3:1-3).
Планинската верига Ливан сега е населена от около 300 000 християни, маронити и друзи и се управлява от губернатор християнин. Антиливан е населен от мюсюлмани и е под властта на турски управител.
White, “the white mountain of Syria,” is the loftiest and most celebrated mountain range in Syria. It is a branch running southward from the Caucasus, and at its lower end forking into two parallel ranges, the eastern or Anti-Lebanon, and the western or Lebanon proper. They enclose a long valley (Josh. 11:17) of from 5 to 8 miles in width, called by Roman writers Coele-Syria, now called el-Buka’a, “the valley,” a prolongation of the valley of the Jordan.
Lebanon proper, Jebel es-Sharki, commences at its southern extremity in the gorge of the Leontes, the ancient Litany, and extends north-east, parallel to the Mediterranean coast, as far as the river Eleutherus, at the plain of Emesa, “the entering of Hamath” (Num. 34:8; 1 Kings 8:65), in all about 90 geographical miles in extent. The average height of this range is from 6,000 to 8,000 feet; the peak of Jebel Mukhmel is about 10,200 feet, and the Sannin about 9,000. The highest peaks are covered with perpetual snow and ice. In the recesses of the range wild beasts as of old still abound (2 Kings 14:9; Cant. 4:8). The scenes of the Lebanon are remarkable for their grandeur and beauty, and supplied the sacred writers with many expressive similes (Ps. 29:5, 6; 72:16; 104:16-18; Cant. 4:15; Isa. 2:13; 35:2; 60:13; Hos. 14:5). It is famous for its cedars (Cant. 5:15), its wines (Hos. 14:7), and its cool waters (Jer. 18:14). The ancient inhabitants were Giblites and Hivites (Josh. 13:5; Judg. 3:3). It was part of the Phoenician kingdom (1 Kings 5:2-6).
The eastern range, or Anti-Lebanon, or “Lebanon towards the sunrising,” runs nearly parallel with the western from the plain of Emesa till it connects with the hills of Galilee in the south. The height of this range is about 5,000 feet. Its highest peak is Hermon (q.v.), from which a number of lesser ranges radiate.
Lebanon is first mentioned in the description of the boundary of Palestine (Deut. 1:7; 11:24). It was assigned to Israel, but was never conquered (Josh. 13:2-6; Judg. 3:1-3).
The Lebanon range is now inhabited by a population of about 300,000 Christians, Maronites, and Druses, and is ruled by a Christian governor. The Anti-Lebanon is inhabited by Mohammedans, and is under a Turkish ruler.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a730058) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Lebanon@Deu.1.7-Zec) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, lebanon_720) · Wikidata (CC0 1.0, Q25910)