Фараонът, когато се родил Моисей (Изх 1:11) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Фараон, египетският владетел, който потиска израилтяните и нарежда избиването на еврейските младенци от мъжки пол по времето на раждането на Моисей.
Pharaoh, the Egyptian ruler who oppressed the Israelites and decreed the killing of Hebrew male infants during the time of Moses' birth.
Този фараон е египетският владетел по времето на раждането и ранните години от живота на Моисей (Изх 1-2). Опасявайки се от нарастването на еврейското население, фараонът поробва израилтяните и ги подлага на тежък труд. Той заповядва на еврейските акушерки да убиват всички младенци от мъжки пол, родени сред израилтяните, но те не се подчиняват, като твърдят, че еврейските жени раждат твърде бързо. Тогава фараонът заповядва всички еврейски младенци от мъжки пол да бъдат хвърляни в река Нил.
По това време Моисей се ражда и майка му го укрива в продължение на три месеца. Когато вече не може да го крие, тя го поставя в кошница сред тръстиките на Нил. Дъщерята на фараона открива бебето и решава да го осинови, като, без да знае, наема майката на Моисей за негова кърмачка. Моисей израства в двора на фараона, но по-късно бяга от Египет, след като убива египтянин, който малтретира един евреин (Изх 2:11-15; Деян 7:21-29; Евр 11:24-27).
Библията не посочва конкретното име или историческата самоличност на този фараон, тъй като думата „фараон“ се използва като титла на египетските царе. Някои учени предполагат, че този фараон може да е бил от 18-та или 19-та династия през периода на Новото царство, вероятно Тутмос I, Тутмос II или Аменхотеп I, въз основа на историческите и археологическите свидетелства за присъствието на израилтяните в Египет.
This Pharaoh was the Egyptian ruler during the time of Moses' birth and early life (Exodus 1-2). Fearing the growing Hebrew population, Pharaoh enslaved the Israelites and subjected them to hard labor. He ordered the Hebrew midwives to kill any male infants born to the Israelites, but they disobeyed, claiming that Hebrew women gave birth too quickly. Pharaoh then commanded that all Hebrew male infants be thrown into the Nile River.
During this time, Moses was born and hidden by his mother for three months. When she could no longer hide him, she placed him in a basket among the reeds of the Nile. Pharaoh's daughter discovered the baby and decided to adopt him, unknowingly hiring Moses' mother as his nurse. Moses grew up in Pharaoh's court, but he later fled Egypt after killing an Egyptian who was mistreating a Hebrew (Exo 2:11-15; Act 7:21-29; Heb 11:24-27).
The Bible does not provide the specific name or historical identity of this Pharaoh, as the term "Pharaoh" was used as a title for Egyptian kings. Some scholars suggest that this Pharaoh may have been from the 18th or 19th Dynasty of the New Kingdom period, possibly Thutmose I, Thutmose II, or Amenhotep I, based on the historical and archaeological evidence of the Israelites' presence in Egypt.
Обикновено се е смятало, че „новият цар, който не познаваше Йосиф“ (Изх. 1:8-22), е бил Яхмос I, или Амосис, както го нарича Йосиф Флавий. Последните открития обаче са довели до заключението, че Сети е бил „новият цар“.
В продължение на около седемдесет години евреите в Египет се намирали под могъщото покровителство на Йосиф. След смъртта му положението им вероятно се променяло много бавно и постепенно. Нашествениците, хиксосите, които около пет века били господари на Египет, били прогонени и старата династия била възстановена. Сега на израилтяните започнали да гледат с пренебрежение. Започнали да ги угнетяват и потискат. С течение на времето, изглежда, настъпила промяна в управлението на Египет. На власт дошла нова династия, наречена Деветнадесета, начело със Сети I, който бил неин основател. Той привлякъл към управлението сина си Рамесес II, когато той бил още малък, вероятно на десет или дванадесет години.
Забележка: През 1870 г. вниманието на професор Масперо, уредник на музея в Булак, близо до Кайро, било привлечено от факта, че в Тива и на различни места по Нил се продавали скарабеи, тоест каменни и метални подобия на бръмбара (символи на безсмъртието), първоначално носени като амулети от царски особи, които очевидно били автентични останки от времето на древните фараони. Това го накарало да заподозре, че е било отворено някакво неизвестно дотогава погребално място на фараоните и че тези и други реликви, които сега се продавали тайно, били част от намереното там съкровище. Дълго време въпреки цялата си находчивост той не успявал да открие източника на тези редки съкровища. Накрая един от посветените в тайната доброволно предложил да даде сведения за това погребално място. В резултат през 1881 г. една група била отведена до Дейр ел-Бахри, близо до Тива, където било направено удивителното откритие на тридесет и шест мумии на царе, царици, принцове и първосвещеници, скрити в подготвена за тях пещера, в която били лежали необезпокоявани в продължение на тридесет века. „Храмът в Дейр ел-Бахри се намира в средата на естествен амфитеатър от скали, който е само един от многото по-малки амфитеатри, на които са разделени варовиковите планини с гробниците. В скалната стена, отделяща тази котловина от съседната, древни египетски строители били изградили скривалището, чиято тайна се пазела почти три хиляди години.“ Когато изследователската група била отведена на мястото, зад една голяма скала открила шахта с квадратно сечение със страна 6 фута и дълбочина около 40 фута, издълбана във варовика. На дъното ѝ проход водел на запад в продължение на 25 фута, а после рязко завивал на север към самото сърце на планината, където в камера с размери 23 на 13 фута и височина 6 фута те се натъкнали на удивителните съкровища на древността. Всички мумии били внимателно обезопасени и пренесени в Булак, където били поместени в царския музей, който впоследствие бил преместен в Гиза.
Сред най-забележителните древни египетски царе, открити по този начин, били Тутмос III, Сети I и Рамесес II. Тутмос III бил най-видният владетел на блестящата Осемнадесета династия. Когато обвивките на тази мумия били свалени, „отново, след тридесет и шест века, човешки очи се взирали в чертите на човека, който бил завладял Сирия, Кипър и Етиопия и бил издигнал Египет до най-високия връх на неговото могъщество. Гледката обаче била краткотрайна. Останките се оказали толкова крехки, че имало време само за една набързо направена снимка, а след това чертите се разпаднали на късчета и изчезнали като видение, като така завинаги се изгубили от човешкия поглед.“ „Изглежда странно, че макар тялото на този човек“, който нахлул с армиите си в Палестина двеста години преди раждането на Моисей, „да се разпаднало на прах, цветята, с които било увенчано, били толкова удивително запазени, че дори цветът им можел да се различи“ („Земята на фараоните“ от Манинг).
Сети I (с тронно име Меренптах), бащата на Рамесес II, бил велик и успешен воин, а също и велик строител. Когато обвивките на мумията на този фараон били свалени, се разкрила „най-красивата глава на мумия, виждана някога в стените на музея. Скулпторите от Тива и Абидос не ласкаели този фараон, когато му придавали онзи нежен, благ и усмихнат профил, който буди възхищението на пътешествениците. След изтичането на тридесет и два века мумията запазва същото изражение, което характеризирало чертите на живия човек. Най-забележителна от всичко при сравнение с мумията на Рамесес II е поразителната прилика между бащата и сина. Сети I е сякаш идеализираният образ на Рамесес II. Той трябва да е починал в напреднала възраст. Главата е обръсната, веждите са бели, състоянието на тялото показва възраст значително над шестдесет години и така потвърждава мненията на учените, които приписват на този цар дълго царуване.“
The “new king who knew not Joseph” (Ex. 1:8-22) has been generally supposed to have been Aahmes I., or Amosis, as he is called by Josephus. Recent discoveries, however, have led to the conclusion that Seti was the “new king.”
For about seventy years the Hebrews in Egypt were under the powerful protection of Joseph. After his death their condition was probably very slowly and gradually changed. The invaders, the Hyksos, who for some five centuries had been masters of Egypt, were driven out, and the old dynasty restored. The Israelites now began to be looked down upon. They began to be afflicted and tyrannized over. In process of time a change appears to have taken place in the government of Egypt. A new dynasty, the Nineteenth, as it is called, came into power under Seti I., who was its founder. He associated with him in his government his son, Rameses II., when he was yet young, probably ten or twelve years of age.
Note, Professor Maspero, keeper of the museum of Bulak, near Cairo, had his attention in 1870 directed to the fact that scarabs, i.e., stone and metal imitations of the beetle (symbols of immortality), originally worn as amulets by royal personages, which were evidently genuine relics of the time of the ancient Pharaohs, were being sold at Thebes and different places along the Nile. This led him to suspect that some hitherto undiscovered burial-place of the Pharaohs had been opened, and that these and other relics, now secretly sold, were a part of the treasure found there. For a long time he failed, with all his ingenuity, to find the source of these rare treasures. At length one of those in the secret volunteered to give information regarding this burial-place. The result was that a party was conducted in 1881 to Dier el-Bahari, near Thebes, when the wonderful discovery was made of thirty-six mummies of kings, queens, princes, and high priests hidden away in a cavern prepared for them, where they had lain undisturbed for thirty centuries. “The temple of Deir el-Bahari stands in the middle of a natural amphitheatre of cliffs, which is only one of a number of smaller amphitheatres into which the limestone mountains of the tombs are broken up. In the wall of rock separating this basin from the one next to it some ancient Egyptian engineers had constructed the hiding-place, whose secret had been kept for nearly three thousand years.” The exploring party being guided to the place, found behind a great rock a shaft 6 feet square and about 40 feet deep, sunk into the limestone. At the bottom of this a passage led westward for 25 feet, and then turned sharply northward into the very heart of the mountain, where in a chamber 23 feet by 13, and 6 feet in height, they came upon the wonderful treasures of antiquity. The mummies were all carefully secured and brought down to Bulak, where they were deposited in the royal museum, which has now been removed to Ghizeh.
Among the most notable of the ancient kings of Egypt thus discovered were Thothmes III., Seti I., and Rameses II. Thothmes III. was the most distinguished monarch of the brilliant Eighteenth Dynasty. When this mummy was unwound “once more, after an interval of thirty-six centuries, human eyes gazed on the features of the man who had conquered Syria and Cyprus and Ethiopia, and had raised Egypt to the highest pinnacle of her power. The spectacle, however, was of brief duration. The remains proved to be in so fragile a state that there was only time to take a hasty photograph, and then the features crumbled to pieces and vanished like an apparition, and so passed away from human view for ever.” “It seems strange that though the body of this man,” who overran Palestine with his armies two hundred years before the birth of Moses, “mouldered to dust, the flowers with which it had been wreathed were so wonderfully preserved that even their colour could be distinguished” (Manning’s Land of the Pharaohs).
Seti I. (his throne name Merenptah), the father of Rameses II., was a great and successful warrior, also a great builder. The mummy of this Pharaoh, when unrolled, brought to view “the most beautiful mummy head ever seen within the walls of the museum. The sculptors of Thebes and Abydos did not flatter this Pharaoh when they gave him that delicate, sweet, and smiling profile which is the admiration of travellers. After a lapse of thirty-two centuries, the mummy retains the same expression which characterized the features of the living man. Most remarkable of all, when compared with the mummy of Rameses II., is the striking resemblance between the father and the son. Seti I. is, as it were, the idealized type of Rameses II. He must have died at an advanced age. The head is shaven, the eyebrows are white, the condition of the body points to considerably more than threescore years of life, thus confirming the opinions of the learned, who have attributed a long reign to this king.”
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Pharaoh_3) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Pharaoh@Exo.1.11-Heb) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, pharaoh_2330)