Място на войски; първоначално един от царските градове на ханаанците (Ис.Нав. 12:21), принадлежал на племето на Манасия (Съд. 1:27), но изглежда не бил напълно заселен от израилтяните до времето на Соломон (3 Цар 4:12; 9:15).
Долината или равнината на Мегидо била част от Ездрелонската равнина, голямото бойно поле на Палестина. Тук Варак спечелил забележителна победа над Явин, царя на Асор, чийто военачалник Сисара предвождал неприятелската войска. Варак събрал воините на северните племена и, насърчен от пророчицата Девора (вж. съответната статия), нападнал ханаанците в голямата равнина. Войската на Сисара изпаднала в пълно объркване и била погълната от водите на Кисон, които се били надигнали и прелели от бреговете му (Съд. 4:5).
Много години след това (610 г. пр. Хр.) фараон Нехо II, по време на похода си срещу царя на Асирия, преминал през равнините на Филистимската земя и Сарон; а цар Йосия, който се опитал да прегради пътя му в равнината на Мегидо, бил победен от египтяните. Той бил ранен в битката и починал, докато го откарвали с колесницата му към Йерусалим (4 Цар 23:29; 2 Лет. 35:22-24), и целият Израил го оплаквал. Тази скръб била толкова всеобща и горчива, че станала пословична; за нея загатва Захария (12:11, 12). Мегидо е отъждествяван със съвременния ел-Леджун, при изворите на Кисон, под североизточния ръб на Кармил, в югозападния край на Ездрелонската равнина и на 9 мили западно от Йезраел. Други го отъждествяват с Муджедда, на 4 мили югозападно от Ветсан, но въпросът за местоположението му все още не е решен.
Покажи английския оригинал
Place of troops, originally one of the royal cities of the Canaanites (Josh. 12:21), belonged to the tribe of Manasseh (Judg. 1:27), but does not seem to have been fully occupied by the Israelites till the time of Solomon (1 Kings 4:12; 9:15).
The valley or plain of Megiddo was part of the plain of Esdraelon, the great battle-field of Palestine. It was here Barak gained a notable victory over Jabin, the king of Hazor, whose general, Sisera, led on the hostile army. Barak rallied the warriors of the northern tribes, and under the encouragement of Deborah (q.v.), the prophetess, attacked the Canaanites in the great plain. The army of Sisera was thrown into complete confusion, and was engulfed in the waters of the Kishon, which had risen and overflowed its banks (Judg. 4:5).
Many years after this (B.C. 610), Pharaohnecho II., on his march against the king of Assyria, passed through the plains of Philistia and Sharon; and King Josiah, attempting to bar his progress in the plain of Megiddo, was defeated by the Egyptians. He was wounded in battle, and died as they bore him away in his chariot towards Jerusalem (2 Kings 23:29; 2 Chr. 35:22-24), and all Israel mourned for him. So general and bitter was this mourning that it became a proverb, to which Zechariah (12:11, 12) alludes. Megiddo has been identified with the modern el-Lejjun, at the head of the Kishon, under the north-eastern brow of Carmel, on the south-western edge of the plain of Esdraelon, and 9 miles west of Jezreel. Others identify it with Mujedd’a, 4 miles south-west of Bethshean, but the question of its site is still undetermined.
