ханаански град, по-късно даден на Манасия, но незавладян машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Дор, известен още като Нафат-Дор, бил ханаански град, даден на Манасия, но не напълно завладян (Ис.Нав 12:23; 17:11; Съд 1:27).
Dor, also known as Naphath-dor, was a Canaanite city allotted to Manasseh but not fully conquered (Joshua 12:23; 17:11; Judges 1:27).
Дор, наричан също Нафат-Дор, е ханаански град на Средиземноморското крайбрежие, южно от планината Кармил. Той е един от градовете, завладени от Иисус Навин при израилското завладяване на Ханаан (Ис.Нав 12:23), и е даден на племето на Манасия като част от неговото наследство (Ис.Нав 17:11; 1 Лет 7:29). Манасийците обаче не успяват да изгонят ханаанските жители на Дор и градът остава под ханаанска власт (Съд 1:27). По време на царуването на Соломон Дор е включен в административния окръг, управляван от Бен-Авинадав, един от Соломоновите управители (3 Цар 4:11). Градът е бил известен със стратегическото си положение и с участието си в морската търговия. Археологическите разкопки на Тел Дор разкриват свидетелства за дългата история на града и за значението му като пристанищен град в древността.
Dor, also referred to as Naphath-dor, was a Canaanite city located on the Mediterranean coast, south of Mount Carmel. It was one of the cities conquered by Joshua during the Israelite conquest of Canaan (Joshua 12:23) and was allotted to the tribe of Manasseh as part of their inheritance (Joshua 17:11; 1Ch.7.29). However, the Manassites were unable to drive out the Canaanite inhabitants of Dor, and the city remained under Canaanite control (Judges 1:27). During the reign of Solomon, Dor was included in the administrative district governed by Ben-abinadab, one of Solomon's officers (1Ki.4.11). The city was known for its strategic location and its involvement in maritime trade. Archaeological excavations at Tel Dor have revealed evidence of the city's long history and its importance as a port city in ancient times.
Жилище, римската Дора, древен царски град на ханаанците (Ис.Нав. 11:1, 2; 12:23). Това било най-южното селище на финикийците по сирийското крайбрежие. Изглежда, че първоначалните жители никога не били прогонени, макар Давид да ги задължил да плащат данък. Градът бил един от окръзите, които снабдявали Соломон с продоволствия (Съд. 1:27; 3 Цар 4:11). Отъждествяван е с Tantura (наречена така поради предполагаемата прилика на кулата ѝ с tantur, тоест „рог“). Тази кула се срутила през 1895 г. и не останало нищо освен отломки и основи на стени — останките на стара кръстоносна крепост. Намира се на около 8 мили северно от Кесария, „тъжно и нездравословно селце от окаяни колиби на гол морски бряг“.
Dwelling, the Dora of the Romans, an ancient royal city of the Canaanites (Josh. 11:1, 2; 12:23). It was the most southern settlement of the Phoenicians on the coast of Syria. The original inhabitants seem never to have been expelled, although they were made tributary by David. It was one of Solomon’s commissariat districts (Judg. 1:27; 1 Kings 4:11). It has been identified with Tantura (so named from the supposed resemblance of its tower to a tantur, i.e., “a horn”). This tower fell in 1895, and nothing remains but debris and foundation walls, the remains of an old Crusading fortress. It is about 8 miles north of Caesarea, “a sad and sickly hamlet of wretched huts on a naked sea-beach.”
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a70c56b) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Dor@Jos.11.2-1Ch) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, dor_341) · Wikidata (CC0 1.0, Q1243563)