син на Гедеон (Йеруваал) от наложница в Сихем (Съд 8:31), който изби братята си машинен превод
Родословна линия: Йоас › Гедеон › Авимелех
Зареждане на препратките към книгите…
Авимелех, син на Гедеон, се провъзгласил за цар на Сихем, но в крайна сметка бил убит, когато хвърлили воденичен камък върху главата му при обсадата на Тевец.
Abimelech, a son of Gideon, declared himself king of Shechem but was eventually killed when a millstone was dropped on his head during the siege of Thebez.
Авимелех бил син на Гедеон, съдията на Израил, от неговата наложница от Сихем (Съд 8:31). След смъртта на Гедеон Авимелех се сговорил с рода на майка си в Сихем, за да стане цар. Той убил седемдесетте си братя, като само най-младият, Йотам, успял да избяга (Съд 9:1-6).
Йотам се обърнал към жителите на Сихем с притча, като ги предупредил за последиците от действията им в подкрепа на Авимелех (Съд 9:7-21). След три години възникнало напрежение между Авимелех и жителите на Сихем, които накрая се разбунтували срещу него. Авимелех победил сихемците и разрушил града им, като го посипал със сол (Съд 9:22-49).
След това Авимелех нападнал град Тевец. По време на обсадата една жена хвърлила върху главата му горен воденичен камък и го ранила тежко. За да избегне позора да бъде убит от жена, Авимелех заповядал на оръженосеца си да го убие с меч (Съд 9:50-54). Смъртта му била възприета като Божия присъда за злодеянието му — убийството на братята му (Съд 9:56-57).
Историята на Авимелех е поучителен разказ за опасностите от честолюбието, предателството и злоупотребата с власт. Тя показва също последиците от отказа да се следва Божието ръководство и значението на верността и почтеността във взаимоотношенията.
По-късно Давид се позовава на смъртта на Авимелех от воденичен камък, когато научава за гибелта на хетееца Урия в битка (2 Цар 11:21), подчертавайки позора, свързан с края на Авимелех.
Abimelech was a son of Gideon, the judge of Israel, by his Shechemite concubine (Jdg 8:31). After Gideon's death, Abimelech conspired with his mother's family in Shechem to make himself king. He killed his seventy brothers, with only the youngest, Jotham, escaping (Jdg 9:1-6).
Jotham confronted the people of Shechem with a parable, warning them of the consequences of their actions in supporting Abimelech (Jdg 9:7-21). After three years, tensions arose between Abimelech and the people of Shechem, who eventually rebelled against him. Abimelech defeated the Shechemites and destroyed their city, sowing it with salt (Jdg 9:22-49).
Abimelech then attacked the city of Thebez. During the siege, a woman dropped an upper millstone on his head, severely wounding him. To avoid the disgrace of being killed by a woman, Abimelech ordered his armor-bearer to kill him with a sword (Jdg 9:50-54). His death was seen as God's judgment for his wickedness in killing his brothers (Jdg 9:56-57).
Abimelech's story is a cautionary tale about the dangers of ambition, treachery, and the abuse of power. It also demonstrates the consequences of failing to follow God's leadership and the importance of loyalty and integrity in relationships.
The death of Abimelech by a millstone is later referenced by David when he learns of the death of Uriah the Hittite in battle (2Sa 11:21), highlighting the ignominy associated with Abimelech's demise.
Син на Гедеон (Съд. 9:1), който бил провъзгласен за цар след смъртта на баща си (Съд. 8:33-9:6). Едно от първите му дела било да убие братята си, седемдесет на брой, „върху един камък“ в Офра. Само един, на име Йотам, се спасил. Той бил безпринципен, честолюбив владетел, който често воювал със собствените си поданици. Докато се опитвал да покори въстаналия град Тевец, бил смъртоносно ударен по главата от воденичен камък, хвърлен от ръката на жена от стената над него. Като разбрал, че раната е смъртоносна, поискал от оръженосеца си да го прониже с меча си, за да не се казва, че е загинал от ръката на жена (Съд. 9:50-57).
A son of Gideon (Judg. 9:1), who was proclaimed king after the death of his father (Judg. 8:33-9:6). One of his first acts was to murder his brothers, seventy in number, “on one stone,” at Ophrah. Only one named Jotham escaped. He was an unprincipled, ambitious ruler, often engaged in war with his own subjects. When engaged in reducing the town of Thebez, which had revolted, he was struck mortally on his head by a mill-stone, thrown by the hand of a woman from the wall above. Perceiving that the wound was mortal, he desired his armour-bearer to thrust him through with his sword, that it might not be said he had perished by the hand of a woman (Judg. 9:50-57).
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Abimelech_2) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Abimelech@Jdg.8.31-2Sa) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, abimelech_41)