александрийски юдеин, силен в Писанията (Деян 18:24) машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Аполос, красноречив и учен християнин от юдейски произход от Александрия, бил важна личност в ранната църква, който работил заедно с Павел за разпространението на евангелието.
Apollos, an eloquent and learned Jewish Christian from Alexandria, was an important figure in the early church who worked alongside Paul in spreading the gospel.
Аполос е виден християнин от юдейски произход от Александрия, известен със своето красноречие, познаване на Писанията и успешно проповядване на благовестието. За пръв път е споменат в книгата Деяния като учен мъж, който говори с голямо усърдие и преподава точно за Исус, макар да познава само Йоановото кръщение. След като получава по-пълно наставление от Прискила и Акила в Ефес, Аполос отива в Ахаия и оказва голяма помощ на вярващите там, като енергично опровергава юдеите в публични спорове и доказва чрез Писанията, че Исус е Месията.
В първото послание на Павел до коринтяните Аполос е споменат като един от водачите, към които някои от коринтските вярващи се причисляват, наред с Павел и Кифа (Симон Петър). Павел пояснява, че и той, и Аполос са само служители, чрез които коринтяните са повярвали, като всеки изпълнява ролята, която Бог му е отредил. Павел е насадил, Аполос е поливал, но Бог е дал растежа. Павел посочва Аполос и като положителен пример, когато обсъжда необходимостта от смирение и единство сред вярващите.
По-късно, в посланието на Павел до Тит, Аполос отново е споменат като човек, на когото Павел насърчава Тит да помогне по време на пътуването му, заедно със законника Зина. Това подсказва, че Аполос продължава да участва активно в служението и е ценен съработник в разпространяването на евангелското послание.
Apollos was a prominent Jewish Christian from Alexandria, known for his eloquence, knowledge of the Scriptures, and effectiveness in preaching the gospel. He is first mentioned in the book of Acts as a learned man who spoke with great fervor and taught about Jesus accurately, though he knew only the baptism of John. After receiving further instruction from Priscilla and Aquila in Ephesus, Apollos went to Achaia and greatly helped the believers there, vigorously refuting the Jews in public debate and proving from the Scriptures that Jesus was the Messiah.
In Paul's first letter to the Corinthians, Apollos is mentioned as one of the leaders that some of the Corinthian believers were aligning themselves with, alongside Paul and Cephas (Peter). Paul clarifies that both he and Apollos are merely servants through whom the Corinthians came to believe, each serving the role God had assigned to them. Paul planted, Apollos watered, but God made it grow. Paul also mentions Apollos as a positive example when discussing the need for humility and unity among believers.
Later, in Paul's letter to Titus, Apollos is mentioned again as someone Paul encourages Titus to help on his journey, together with Zenas the lawyer. This suggests that Apollos continued to be actively involved in ministry and was a valued co-worker in spreading the gospel message.
Юдеин, „роден в Александрия“, човек, добре запознат с Писанията и красноречив (Деян 18:24; R.V., „учен“). Той дошъл в Ефес (около 49 г. сл. Хр.), където говорел „смело“ в синагогата (18:26), макар все още да не знаел, че Исус от Назарет е Месията. Акила и Прискила го наставили по-пълно в „Божия път“, тоест в познанието за Христос. След това се отправил към Коринт, където се срещнал с Павел (Деян 18:27; 19:1). Там той бил много полезен, като поливал доброто семе, което Павел бил посял (1 Кор. 1:12), и привличал мнозина към Христос. Учениците му били силно привързани към него (1 Кор. 3:4-7, 22). Той бил с Павел в Ефес, когато последният написал Първото послание до коринтяните; Павел го споменава с добро и в посланието си до Тит (3:13). Някои предполагат, макар и без достатъчно основания, че той е авторът на Посланието до евреите.
A Jew “born at Alexandria,” a man well versed in the Scriptures and eloquent (Acts 18:24; R.V., “learned”). He came to Ephesus (about A.D. 49), where he spake “boldly” in the synagogue (18:26), although he did not know as yet that Jesus of Nazareth was the Messiah. Aquila and Priscilla instructed him more perfectly in “the way of God”, i.e., in the knowledge of Christ. He then proceeded to Corinth, where he met Paul (Acts 18:27; 19:1). He was there very useful in watering the good seed Paul had sown (1 Cor. 1:12), and in gaining many to Christ. His disciples were much attached to him (1 Cor. 3:4-7, 22). He was with Paul at Ephesus when he wrote the First Epistle to the Corinthians; and Paul makes kindly reference to him in his letter to Titus (3:13). Some have supposed, although without sufficient ground, that he was the author of the Epistle to the Hebrews.
Източници: BibleData (CC BY 4.0, Apollos_1) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Apollos@Act.18.24-Tit) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, apollos_276)