голям град в Мала Азия; важен център на ранното християнство машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Ефес, голям град в Мала Азия, бил важен център на ранното християнство и адресат на едно от посланията на Павел.
Ephesus, a major city in Asia Minor, was an important center for early Christianity and the recipient of one of Paul's epistles.
Ефес бил древногръцки град, разположен на западното крайбрежие на Мала Азия (днешна Турция). Той бил един от най-големите и най-значимите градове в римската провинция Азия и изиграл съществена роля в ранното разпространение на християнството.
Апостол Павел посетил Ефес по време на второто и третото си мисионерско пътуване (Деян 18:19-21; 19:1-41). При третото си пътуване Павел останал в Ефес повече от две години, като проповядвал благовестието и изграждал силна християнска общност (Деян 19:8-10). Много ефесяни се отказали от езическите си обичаи и приели вярата, което довело до спад в продажбите на сребърни храмчета на богинята Артемида (Диана) и предизвикало размирици, подбудени от майсторите на сребърни изделия (Деян 19:23-41).
По-късно Павел написал Посланието до ефесяните, едно от своите послания от затвора, за да укрепи и насърчи вярващите в Ефес (Еф 1:1). В това писмо Павел разяснява същността на църквата, единството на вярващите в Христос и значението на живота, достоен за призванието, което са получили.
Ефес бил и една от седемте църкви, към които са отправени послания в книгата Откровение (Откр 1:11; 2:1-7). В посланието към църквата в Ефес възкръсналият Христос ги хвали за усърдния им труд и постоянството им, но ги укорява, че са оставили първата си любов, и ги призовава да се покаят и да се върнат към предишната си преданост.
Градът бил прочут със своя храм на Артемида (Диана), едно от Седемте чудеса на древния свят (Деян 19:35). Той бил също важен център на образованието, с известна библиотека. Днес развалините на Ефес, включително останките от театъра, където станали размириците (Деян 19:29), са популярна туристическа забележителност и свидетелство за богатата история на града и за неговата роля в ранната християнска църква.
Ephesus was an ancient Greek city located on the western coast of Asia Minor (modern-day Turkey). It was one of the largest and most important cities in the Roman province of Asia and played a significant role in the early spread of Christianity.
The apostle Paul visited Ephesus during his second and third missionary journeys (Act.18.19-21; 19:1-41). During his third journey, Paul stayed in Ephesus for over two years, preaching the gospel and establishing a strong Christian community (Act.19.8-10). Many Ephesians turned from their pagan practices and embraced the faith, which led to a decline in the sale of silver shrines of the goddess Artemis (Diana), causing a riot instigated by the silversmiths (Act.19.23-41).
Paul later wrote the Epistle to the Ephesians, one of his prison epistles, to strengthen and encourage the believers in Ephesus (Ephesians 1:1). In this letter, Paul expounds on the nature of the church, the unity of believers in Christ, and the importance of living a life worthy of the calling they had received.
Ephesus was also one of the seven churches addressed in the Book of Revelation (Revelation 1:11; 2:1-7). In the message to the church in Ephesus, the risen Christ commends their hard work and perseverance but admonishes them for having forsaken their first love and calls them to repent and return to their former devotion.
The city was famous for its Temple of Artemis (Diana), one of the Seven Wonders of the Ancient World (Act.19.35). It was also an important center of learning, with a renowned library. Today, the ruins of Ephesus, including the remains of the theater where the riot took place (Act.19.29), are a popular tourist attraction and a testament to the city's rich history and its role in the early Christian church.
Столицата на проконсулска Азия, която обхващала западната част на Мала Азия. Градът бил колонизиран предимно от преселници от Атина. По времето на римляните носел титлата „първата и най-великата метрополия на Азия“. Отличавал се с храма на Артемида (вж.), чието главно светилище се намирало там, и със своя театър, който бил най-големият в света и побирал 50 000 зрители. Подобно на всички антични театри, той бил под открито небе. Тук се показвали борби между диви зверове и между хора и зверове. (Срв. 1 Кор. 4:9; 9:24, 25; 15:32.)
Много юдеи се заселили в този град и тук семената на благовестието били посети непосредствено след Петдесетница (Деян 2:9; 6:9). В края на второто си мисионерско пътуване (около 51 г. сл. Хр.), когато Павел се връщал от Гърция в Сирия (18:18-21), той посетил този град за пръв път. Останал обаче само за кратко, тъй като бързал да бъде в Йерусалим за празника, вероятно Петдесетница; но оставил там Акила и Прискила, за да продължат делото по разпространяването на благовестието.
По време на третото си мисионерско пътуване Павел стигнал в Ефес от „горните области“ (Деян 19:1), т.е. от вътрешните части на Мала Азия, и останал тук около три години; дейността му била толкова успешна и обширна, че „всички, които живееха в Азия, чуха словото на Господ Исус, както юдеи, така и гърци“ (19:10). Вероятно през този период били основани седемте църкви от Откровението — не чрез личните трудове на Павел, а чрез мисионери, които той може да е изпратил от Ефес, и чрез влиянието на новоповярвалите, които се връщали по домовете си.
На връщане от пътуването си Павел спрял в Милит, на около 30 мили южно от Ефес (Деян 20:15), и като повикал презвитерите от Ефес да се срещнат с него там, им отправил онова трогателно прощално напътствие, записано в Деян 20:18-35. Ефес се споменава отново едва към края на живота на Павел, когато той пише на Тимотей и го увещава да „остане още в Ефес“ (1 Тим. 1:3).
Двама от спътниците на Павел, Трофим и Тихик, вероятно били родом от Ефес (Деян 20:4; 21:29; 2 Тим. 4:12). Във второто си послание до Тимотей Павел говори за Онисифор, който му служил в много неща в Ефес (2 Тим. 1:18). Той също „изпратил Тихик в Ефес“ (4:12), вероятно за да се погрижи за делата на тамошната църква. Ефес се споменава два пъти в Откровението (1:11; 2:1).
Според преданието апостол Йоан прекарал много години в Ефес, където починал и бил погребан.
Част от мястото на този някога прочут град сега е заета от малко турско село, Ayasaluk, чието име се смята за изопачена форма на двете гръцки думи hagios theologos, т.е. „светият богослов“.
The capital of proconsular Asia, which was the western part of Asia Minor. It was colonized principally from Athens. In the time of the Romans it bore the title of “the first and greatest metropolis of Asia.” It was distinguished for the Temple of Diana (q.v.), who there had her chief shrine; and for its theatre, which was the largest in the world, capable of containing 50,000 spectators. It was, like all ancient theatres, open to the sky. Here were exhibited the fights of wild beasts and of men with beasts. (Comp. 1 Cor. 4:9; 9:24, 25; 15:32.)
Many Jews took up their residence in this city, and here the seeds of the gospel were sown immediately after Pentecost (Acts 2:9; 6:9). At the close of his second missionary journey (about A.D. 51), when Paul was returning from Greece to Syria (18:18-21), he first visited this city. He remained, however, for only a short time, as he was hastening to keep the feast, probably of Pentecost, at Jerusalem; but he left Aquila and Priscilla behind him to carry on the work of spreading the gospel.
During his third missionary journey Paul reached Ephesus from the “upper coasts” (Acts 19:1), i.e., from the inland parts of Asia Minor, and tarried here for about three years; and so successful and abundant were his labours that “all they which dwelt in Asia heard the word of the Lord Jesus, both Jews and Greeks” (19:10). Probably during this period the seven churches of the Apocalypse were founded, not by Paul’s personal labours, but by missionaries whom he may have sent out from Ephesus, and by the influence of converts returning to their homes.
On his return from his journey, Paul touched at Miletus, some 30 miles south of Ephesus (Acts 20:15), and sending for the presbyters of Ephesus to meet him there, he delivered to them that touching farewell charge which is recorded in Acts 20:18-35. Ephesus is not again mentioned till near the close of Paul’s life, when he writes to Timothy exhorting him to “abide still at Ephesus” (1 Tim. 1:3).
Two of Paul’s companions, Trophimus and Tychicus, were probably natives of Ephesus (Acts 20:4; 21:29; 2 Tim. 4:12). In his second epistle to Timothy, Paul speaks of Onesiphorus as having served him in many things at Ephesus (2 Tim. 1:18). He also “sent Tychicus to Ephesus” (4:12), probably to attend to the interests of the church there. Ephesus is twice mentioned in the Apocalypse (1:11; 2:1).
The apostle John, according to tradition, spent many years in Ephesus, where he died and was buried.
A part of the site of this once famous city is now occupied by a small Turkish village, Ayasaluk, which is regarded as a corruption of the two Greek words, hagios theologos; i.e., “the holy divine.”
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a5feb15) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Ephesus@Act.18.19-Rev) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, ephesus_400) · Wikidata (CC0 1.0, Q1764037)