Наречена така заради маслиновите дървета, с които са покрити склоновете ѝ, тя представлява планински хребет източно от Йерусалим (3 Цар 11:7; Езек. 11:23; Зах. 14:4), от който е отделена чрез долината на Кедрон. За пръв път се споменава във връзка с бягството на Давид от Йерусалим поради бунта на Авесалом (2 Цар 15:30), а в Стария Завет е спомената по име само още веднъж, в Зах. 14:4. Въпреки това към нея често се правят препратки (3 Цар 11:7; 4 Цар 23:13; Неем. 8:15; Езек. 11:23).
Тя често се споменава в Новия Завет (Мат. 21:1; 26:30 и др.). Днес носи името Джебел ет-Тур, т.е. „Планината на върха“; понякога е наричана и Джебел ез-Зейтун, т.е. „Маслиновата планина“. Издига се на около 200 фута над равнището на града. Пътят от Йерусалим до Витания, както и в древността, минава през тази планина. На нея стоял Исус, когато плакал за Йерусалим. „Никое име в Писанието — казва д-р Портър — не извиква едновременно толкова свещени и толкова приятни асоциации, колкото името на Елеонската планина. Тази „планина“ е така тясно свързана с личния молитвен живот на Спасителя, че четем за нея и я съзерцаваме с чувства на най-дълбок интерес и обич. Тук Той често седял с учениците Си и им разказвал за чудните събития, които тепърва щели да настъпят, за разрушаването на Светия град; за страданията, гоненията и окончателното тържество на Своите последователи (Мат. 24). Тук им разказал прекрасните притчи за десетте девици и петте таланта (25); тук обичайно се оттеглял всяка вечер за размисъл, молитва и телесна почивка, когато бил уморен и изнурен от трудовете и изпитанията на деня (Лук 21:37); и тук дошъл в нощта на предаването Си, за да изрече онази дивна молитва: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; обаче не както Аз искам, а както Ти искаш“ (Мат. 26:39). И когато чашата на Божия гняв била изпита, а смъртта и гробът — победени, Той отново извел учениците Си през Елеонската планина чак до Витания и след прощално благословение се възнесъл на небето (Лук 24:50, 51; Деян 1:12).“
Тази планина, или по-точно планински хребет, има четири върха: (1) върхът „Галилея“, наречен така според преданието, че ангелите стояли тук, когато говорили на учениците (Деян 1:11); (2) „Планината на Възнесението“, предполагаемото място на това събитие, което обаче вероятно се е случило някъде по-близо до Витания (Лук 24:51, 52); (3) „Пророците“, наречен така заради катакомбите по склона му, известни като „гробниците на пророците“; и (4) „Планината на покварата“, наречена така заради „високите места“, издигнати там от Соломон за идолопоклонническото богослужение на неговите чуждоземни съпруги (3 Цар 11:7; 4 Цар 23:13; Вулгата: „Планината на съблазънта“).
Покажи английския оригинал
So called from the olive trees with which its sides are clothed, is a mountain ridge on the east of Jerusalem (1 Kings 11:7; Ezek. 11:23; Zech. 14:4), from which it is separated by the valley of Kidron. It is first mentioned in connection with David’s flight from Jerusalem through the rebellion of Absalom (2 Sam. 15:30), and is only once again mentioned in the Old Testament, in Zech. 14:4. It is, however, frequently alluded to (1 Kings 11:7; 2 Kings 23:13; Neh. 8:15; Ezek. 11:23).
It is frequently mentioned in the New Testament (Matt. 21:1; 26:30, etc.). It now bears the name of Jebel et-Tur, i.e., “Mount of the Summit;” also sometimes called Jebel ez-Zeitun, i.e., “Mount of Olives.” It is about 200 feet above the level of the city. The road from Jerusalem to Bethany runs as of old over this mount. It was on this mount that Jesus stood when he wept over Jerusalem. “No name in Scripture,” says Dr. Porter, “calls up associations at once so sacred and so pleasing as that of Olivet. The ‘mount’ is so intimately connected with the private, the devotional life of the Saviour, that we read of it and look at it with feelings of deepest interest and affection. Here he often sat with his disciples, telling them of wondrous events yet to come, of the destruction of the Holy City; of the sufferings, the persecution, and the final triumph of his followers (Matt. 24). Here he gave them the beautiful parables of the ten virgins and the five talents (25); here he was wont to retire on each evening for meditation, and prayer, and rest of body, when weary and harassed by the labours and trials of the day (Luke 21:37); and here he came on the night of his betrayal to utter that wonderful prayer, ‘O my Father, if it be possible, let this cup pass from me: nevertheless not as I will, but as thou wilt’ (Matt. 26:39). And when the cup of God’s wrath had been drunk, and death and the grave conquered, he led his disciples out again over Olivet as far as to Bethany, and after a parting blessing ascended to heaven (Luke 24:50, 51; Acts 1:12).”
This mount, or rather mountain range, has four summits or peaks: (1) the “Galilee” peak, so called from a tradition that the angels stood here when they spoke to the disciples (Acts 1:11); (2) the “Mount of Ascension,” the supposed site of that event, which was, however, somewhere probably nearer Bethany (Luke 24:51, 52); (3) the “Prophets,” from the catacombs on its side, called “the prophets’ tombs;” and (4) the “Mount of Corruption,” so called because of the “high places” erected there by Solomon for the idolatrous worship of his foreign wives (1 Kings 11:7; 2 Kings 23:13; Vulg., “Mount of Offence”).