древна месопотамска империя; известна с астрологията и мъдростта си машинен превод
Зареждане на препратките към книгите…
Халдея била древна месопотамска империя, известна със своите астролози и мъдреци, която изиграла значителна роля в историята на Израил, особено по време на вавилонското изгнание.
Chaldea was an ancient Mesopotamian empire, known for its astrologers and wise men, that played a significant role in the history of Israel, particularly during the Babylonian exile.
Халдея, известна също като Вавилония, е древна империя в южна Месопотамия, в областта на днешен Ирак. Халдейците са били известни с познанията си в астрологията, астрономията и други форми на мъдрост. В Библията думата „халдеец“ понякога се използва като синоним на „вавилонец“ или специално за обозначаване на астролози и мъдреци от Вавилон.
Халдейците играят значима роля в историята на Израил, особено по време на вавилонския плен. През 605 г. пр.Хр. Навуходоносор, царят на Вавилон, завладява Юда и отвежда много от жителите му в Халдея (4 Цар 24:1-2). Пророк Еремия предупреждава народа на Юда за предстоящото халдейско нашествие и за последващия го 70-годишен плен (Ер 25:11-12).
По време на плена някои юдеи, като Даниил и неговите другари, са избрани да служат в халдейския двор заради мъдростта и знанията си (Дан 1:3-4). Халдейците се споменават и във връзка с тълкуването на сънища и видения (Дан 2:2-10; 4:7; 5:7-11).
Халдейците са били известни и с военната си мощ и с ролята си в разрушаването на Йерусалим през 586 г. пр.Хр. (4 Цар 25:1-10). Пророците Исаия и Еремия обаче предсказват окончателното падение на Халдея от ръцете на мидяните и персите (Ис 13:19; 47:1-5; Ер 50:1-51:64).
Chaldea, also known as Babylonia, was an ancient empire located in southern Mesopotamia, in the region of modern-day Iraq. The Chaldeans were known for their expertise in astrology, astronomy, and other forms of wisdom. In the Bible, the term "Chaldean" is sometimes used synonymously with "Babylonian" or to refer specifically to astrologers and wise men from Babylon.
The Chaldeans played a significant role in the history of Israel, particularly during the Babylonian exile. In 605 BC, Nebuchadnezzar, king of Babylon, conquered Judah and deported many of its inhabitants to Chaldea (2Ki.24.1-2). The prophet Jeremiah warned the people of Judah about the impending Chaldean invasion and the 70-year exile that would follow (Jeremiah 25:11-12).
During the exile, some Jews, such as Daniel and his companions, were chosen to serve in the Chaldean court due to their wisdom and knowledge (Dan.1.3-4). The Chaldeans are also mentioned in connection with the interpretation of dreams and visions (Dan.2.2-10; 4:7; 5:7-11).
The Chaldeans were also known for their military might and their role in the destruction of Jerusalem in 586 BC (2Ki.25.1-10). However, the prophets Isaiah and Jeremiah foretold the eventual downfall of Chaldea at the hands of the Medes and Persians (Isaiah 13:19; 47:1-5; Jeremiah 50:1-51:64).
Южната част на Вавилония, Долна Месопотамия, разположена предимно на десния бряг на Ефрат; названието обаче обикновено се използва за цялата Месопотамска равнина. Еврейското име е Kasdim, което обикновено се превежда като „халдейци“ (Ер. 50:10; 51:24, 35).
Страната, наречена така, представлява обширна равнина, образувана от наносите на Ефрат и Хидекел, която се простира на около 400 мили по течението на тези реки и има средна ширина около 100 мили. „В миналото обширните равнини на Вавилон били напоявани чрез сложна система от канали и водни течения, които се разпростирали като мрежа по повърхността на страната. Нуждите на многобройното население били задоволявани от плодородна почва, не по-малко щедра от тази по бреговете на египетския Нил. Като острови, издигащи се от златно море от вълнуващо се жито, се откроявали многобройни палмови горички и приятни градини, които предоставяли на безделника или пътника своята благодатна и високо ценена сянка. Тълпи пътници бързали по прашните пътища към и от оживения град. Земята била богата на жито и вино.“
Неотдавнашните открития, особено във Вавилония, хвърлиха много светлина върху историята на еврейските патриарси и изясниха или потвърдиха библейския разказ в много отношения. За прародителя на еврейския народ, Аврам, ни се казва, че бил роден в „Ур Халдейски“. „Халдейци“ е неправилен превод на еврейското Kasdim: Kasdim е старозаветното название на вавилонците, докато халдейците били племе, което живеело по бреговете на Персийския залив и станало част от вавилонското население едва по времето на Езекия. Ур бил един от най-древните и най-прочутите вавилонски градове. Мястото му сега се нарича Mugheir, или Mugayyar, на западния бряг на Ефрат, в Южна Вавилония. Около един век преди раждането на Аврам той бил управляван от могъща царска династия. Завоеванията на тези царе се простирали до Елам от едната страна и до Ливан от другата. След тях дошла династия от владетели, чиято столица бил Вавилон и които, изглежда, произхождали от Южна Арабия. Основателят на династията бил Sumu-abi („Сим е моят баща“). Скоро след това обаче Вавилония попаднала под еламска власт. Вавилонските царе били принудени да признаят върховенството на Елам, а в Ларса, недалеч от Ур, но на отсрещния бряг на реката, възникнало царство, съперничещо на Вавилон и управлявано от еламци. По времето на Аврам цар на Ларса бил Eri-Aku, син на еламски княз, а Eri-Aku, както отдавна е признато, е библейският „Ариох, цар на Еласар“ (Бит. 14:1). По същото време цар на Вавилон на север, в страната, наречена в Писанието Сеннаар, бил Khammu-rabi.
The southern portion of Babylonia, Lower Mesopotamia, lying chiefly on the right bank of the Euphrates, but commonly used of the whole of the Mesopotamian plain. The Hebrew name is Kasdim, which is usually rendered “Chaldeans” (Jer. 50:10; 51:24, 35).
The country so named is a vast plain formed by the deposits of the Euphrates and the Tigris, extending to about 400 miles along the course of these rivers, and about 100 miles in average breadth. “In former days the vast plains of Babylon were nourished by a complicated system of canals and water-courses, which spread over the surface of the country like a network. The wants of a teeming population were supplied by a rich soil, not less bountiful than that on the banks of the Egyptian Nile. Like islands rising from a golden sea of waving corn stood frequent groves of palm-trees and pleasant gardens, affording to the idler or traveller their grateful and highly-valued shade. Crowds of passengers hurried along the dusty roads to and from the busy city. The land was rich in corn and wine.”
Recent discoveries, more especially in Babylonia, have thrown much light on the history of the Hebrew patriarchs, and have illustrated or confirmed the Biblical narrative in many points. The ancestor of the Hebrew people, Abram, was, we are told, born at “Ur of the Chaldees.” “Chaldees” is a mistranslation of the Hebrew Kasdim, Kasdim being the Old Testament name of the Babylonians, while the Chaldees were a tribe who lived on the shores of the Persian Gulf, and did not become a part of the Babylonian population till the time of Hezekiah. Ur was one of the oldest and most famous of the Babylonian cities. Its site is now called Mugheir, or Mugayyar, on the western bank of the Euphrates, in Southern Babylonia. About a century before the birth of Abram it was ruled by a powerful dynasty of kings. Their conquests extended to Elam on the one side, and to the Lebanon on the other. They were followed by a dynasty of princes whose capital was Babylon, and who seem to have been of South Arabian origin. The founder of the dynasty was Sumu-abi (“Shem is my father”). But soon afterwards Babylonia fell under Elamite dominion. The kings of Babylon were compelled to acknowledge the supremacy of Elam, and a rival kingdom to that of Babylon, and governed by Elamites, sprang up at Larsa, not far from Ur, but on the opposite bank of the river. In the time of Abram the king of Larsa was Eri-Aku, the son of an Elamite prince, and Eri-Aku, as has long been recognized, is the Biblical “Arioch king of Ellasar” (Gen. 14:1). The contemporaneous king of Babylon in the north, in the country termed Shinar in Scripture, was Khammu-rabi.
Източници: OpenBible.info Bible Geocoding Data (CC BY 4.0, a32a4f8) · STEPBible TIPNR (CC BY 4.0, Chaldea@Gen.11.28-Act) · Theographic Bible Metadata (CC BY-SA 4.0, chaldea_282) · Wikidata (CC0 1.0, Q5699)